Графитите - себеизразяване или престъпление?

Изкуство за едни и вандализъм за други, графитите са се наложили като един от най-оспорваните типове изкуство. Дали обаче именно изкуство целят да постигнат артистите или целта им е друга?

Често говорейки за графитите ми се струва, че забравяме нещо съществено, тяхното предназначение. Още с възникването на това масово течение, основната им функция била не да „красят“ сградите на публични места, а да привличат внимание върху социалните пукнатини в обществото. Това разбира се не означава, че тяхното послание трябва да е на всяка цена негативно. Тук е дошъл моментът, че върху колкото по-значима сграда и колкото по-публично е направен графитът, фурорът, който би създал също нараства. Създаването на графити става подсъдимо.

С течение на годините обаче, все повече и повече се срещат т.н. „безцелни графити“. Трудно се среща фасада, седалка в публичния транспорт или спирка върху които няма какви ли не безсмислици, написани просто за да са там. Бумът на „таговете“, или с други думи отличителните знаци на графитаджията, изместват още повече понятието от първоначалния му замисъл, разкривайки анонимността на автора.

В последно време графитите започнаха да се обособяват и като самостоятелно изкуство, но това дали то се цениподлежи на дискусия, поради спорния характер и легалността на дейността.

Замисляли ли сте се колко често виждате нещо красиво, носещо позитивно послание, по стените? Видях този графит гласящ „ ЛЮБОВ“ на една от автобусните спирки в отдалечен столичен квартал. Както сами можете да забележите инициалите на българският футболен отбор не са пропуснали да кацнат и варху нещо толкова красиво, носещо в себе си топлина. Не отричам спортните пристрацтия на човекът, надраскал това, но някак не доумявам какво по-значимо е искал да ни внуши, че да е трябвало да загрози това простично послание.

Та се питам, дали проблемът не е в нас, хората? Дали просто сме неспособни да оценим красотата и за това предпочитаме да я заличим? Дали просто сме неспосони да обичаме, за това предпочитаме да мразим? 

Въпроси, въпроси..

                                                         В търсене на отговорите.