събота, 9 юли 2016 г.

По ул.„Врабча“ : Къщата на Спас Дупаринов



Улица „Врабча“ е една от най-интересните в столицата ни от архитектурно-историческа гледна точка.  На улицата, най-известна със софийската опера и балет, се намират множество къщи, завещани от началото на миналия век, чиито собственици са били видни личности в политическия живот на страната ни тогава. 

Една от тези къщи се намира на 20-и номер и е по-известна като „къщата на Дупаринов“. Именно българският журналист, депутат, земеделски деец и министър на правосъдието по времето на правителството на Александър Стамболийски, Спас Дупаринов ( 1892-1923), е обитавал къщата, заедно със семейството си. Завършил право в Женева, взел участие в две войни, той става активен деец в БЗНС, както и редактор на вестник „Земеделско знаме“. След деветоюнския преврат, Дупаринов е осъден на три години затвор, които така не излежава, тъй като е убит край с. Вакарел през 1923г. Така, дъщеря му, актрисата Маргарита Дупаринова (1921-2005), остава сираче едва на двегодишна възраст. Тя от своя страна остава в историята на българското театрално и филмово изкуство като една от най-талантливите ни актриси, съпруга на не по-малко известния ни актьор- Апостол Карамитев. 



Освен с видният си някогашен обитател, този дом прави силно впечатление с внушителната си архитектура. Къщата на пресечката на улиците „Дунав“ и „Врабча“ е построена в изключително актуаления за времето си необароков стил. Трите етажа, последният от които играещ роля и на покрив, са стегнати строго в правостенната постройка. Въпреки това акценти и колорит във фасадата на зданието не липсват. Двата фронтона, разположени на две съседни стени на дома, издигат арките си над нивото на покрива, образувайки величествени рамки около позорците, които са разположени в тях. Ефирни гипсови корнизи обримчват целия втори етаж, а декоративни елементи ,боядисани в златна охра, са разположени над всеки прозорец. На една от стените, тази, която гледа към ул.„Дунав“, е се извисява и еркер- с необичайна двойна основа и завършващ с балкон. Над централния вход на къщата пък, точно до паметната плоча на Спас Дупаринов, е разположена широка тераса, служеща и като навес над стълбището. Красиви колони с още по-красиви капители крепят терасата, придавайки завършен вид на лицевата й част. Портата и оградата на дома са от ковано желязо и са също толкова изкусно изпипани, както всеки детайл по фасадата.





Днес сградата функционира като детска ясла, а в двора й са разположени множество люлки, пързалки и какви ли не атракциони за децата. Дограмата на повечето прозорци е подменена, но за съжаление по консервирането на фасадата не се работи и както сами виждате мазилката е в окаяно състояние. Не знам дали това се дължи на стремежа на експлоататорите на сградата да запазят автентичния й вид, но това не е начинът. Силно се надявам скоро да бъдат предприети мерки, за да могат  и възпитаниците на яслата един ден да я покажат на внуците си и да им разкажат историята й.

 




Няма коментари:

Публикуване на коментар