събота, 29 август 2015 г.

Жълтата къща с котката



Днес ще ви разкажа историята на една не толкова известна къща, скрита в една от понастоящем прашни и разкопани столични улички, Герлово (зад ъгъла на бул. Евлоги Георгиев).

На входа на фаталният тринадесети номер ме посрещна „пазачът“ на къщата, излегнат лениво на една от каменните й колони. Предвид паяжините по красивата ограда от ковано желязо и тежката миризма на мухъл, носеща се от колоните, признавам си, напълно очаквах състоянието в което се намираше сградата. Някогашната красива, щедро орнаментирана жълта мазилка, сега се стелеше на парчета около постройката. Въпреки, че е все още обитаема, къщата спешно се нуждае от освежаване на фасадата, преди окончателното й падане и съответно заличаването на оригиналният й облик. На пръв поглед нищо необичайно, предвид останалите, потънали в разруха, сгради в района, не и преди да забележа мраморната плоча, окачена до входа й. Според нея, в този дом са живели писателят и публицист Константин Петканов и жена му Магда. Вече беше ясно, тази къща пробуди интересът ми! 

След последвалите проучвания, които направих, ще ви разкажа накратко историята на този очарователен дом и неговите обитатели през годините.
Дело на архитект ген. Неделчев, къщата бива купена в началото на трийсетте години от Иван Паприков,брат на известния министър генерал-лейтенант Стефан Паприков, силно допринесъл за подготовката и обявяването на Независимостта на България. В къщата живеят доктор Георги Паприков, който е един от основателите на патриотичната студентска организация „Български национални легиони“. Тъй като бил яростен противник на комунизма, след девети септември получава две смъртни присъди от народният съд - една в София и една в Русе. След усшешното си емигриране в Хайделберг, той защитава втората си докторантура. През идните години заминава за Чикаго, където работи като хирург. Междувременно се занимава с издаването на списание „Борба” и организацията „Български национален фронт”, антикомунистическа организация, бореща се срещу окупацията на България от СССР и наложената й комунистическа диктатура. Георги Паприков не доживява падането на комунизма в България, прекарва последните си дни в изгнание, без възможността да посети родината си, на която посвещава живота си.
 
Следващият забележителен обитател на тази къща, както по-рано споменах е бил писателят и публицист Константин Петканов, който се нанася в нея като намемател. Тъй като след девети септември сградата е национализирана, Петканов остава наемател но на Софжилфонд, след което купува апартамента си от държавата. По това време обаче, според реституционният закон, ако продажбата е направена в нарушение на тогава действащите закони, можело да се заведе дело за анулиране на сделката (т. нар. продажби със запетайка). Така наследниците на Паприков си връщат вторият етаж на сградата, бидейки негови обитатели и до ден днешен, което ме навежда на мисълта, че поне този сувенир от стара София ще бъде запазен. Силно се надявам за което!

През 1978г. домът е обявен за архитектурен паметник на културата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар