Голямата самотна къща

Днешната ми спирка е на една от многото забележителни къщи на столичната улица „Неофит Рилски“. Намираща се под номер 64, точно на ъгъла с улица „Струмица“, тази солидна откъм размери и орнаментировка сграда е принадлежала на Димитър Петков, който е прекарал живота си ,заедно със своето семейство в нея. Освен с размерите, арковидните си прозорци и покрив, къщата пленява с гипсовите венци висящи по цялата й фасада.

Българският политик и лидер на Народнолибералната партия, Димитър Петров oглавява 27-ото правителство на България в едногодишен период, считано от 1906 до убийството му през 1907. По време на управлението на Стефан Стамболов, Петков е кмет на София , парламентарен представител, а от 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. По време на управлението си като кмет, Димитър Петков насочва вниманието си върху градоустройството. Гласува се за вземането на десетмилионен заем от Лондонската банка с цел прокарване на улици и канализацията им. През идните години планът му се задейства, но изграждайки канализация на повече от осемдесет процента от столичните улици, той се отнася крайно безотговорно към историческите забележителности на София и по негово разпореждане биват разрушени шест средновековни църкви със стенописи.

По ирония на съдбата или не, именно неговият дом, понастоящем обявен за културен паметник от местно значение, сега тъне в разруха. Мазилката се стели по прашния тротоар, a стените са покрити с графити. Стъклата на голяма част от прозорците са изпотрошени, а на мястото на някогашните декоративни елементи, сега надничат само голи тухли. Приближавайки тази къща, меланхолията, се усеща отдалече, дали от миризмата на мухъл, носеща се от каменните колони на оградата, или от вида на напуканите стени и вида на килнатия на една страна, олющен номер, а може би от трагичната история на някогашният й собственик..