Тук живя майката на двама велики българи

Намираме се на така любимата ми улица „Шипка“ в София, която си е същински архитектурно-исторически музей. Конкретният обект на внимание този път е една „къща- великан“. Великан, не само заради завидните си размери, достойно запазили й и до днес мястото на ъгъла с улица „Васил Априлов“, но и заради богатата история, която пази зад високите си стени. 

Плочи с надпис : „В този дом живя..“, разположени симетрично от двете страни на изумително изработената входна врата, свидетелстват, че този дом е приютил двама велики българи - Иванка Ботьова Петкова и синът й Кирил Ботев. Патриотизмът, присъщ на някогашните й обитатели, днес се проявява в големия трибагреник, спускащ се от централно разположения балкон. Колкото до самата къща,  въпреки високите си, окичени с гипсови венци стени, тя сякаш иска да остане далече от хорските погледи, имайки предвид множеството зеленина, намираща се пред нея. Подобно, в задния двор в който от любопитство надникнах, зад завесата от бръшлян и смокинови листа се подава плахо невероятно красивият балкон на последният етаж, обримчен с изкусно изплетен парапет от ковано желязо и покрит с масивен навес. Идилия и семеен уют струи от този дом, дали защото тук е живял единственият син от рода Ботеви, оставил след себе си потомство, само мога да гадая.

 

Историческата справка, относно някогашните обитатели на къщата считам за редно да започна с Иванка Ботьова Петкова, не само защото е дамата в случая, но защото тази велика българка е родила двама достойни български сина, а именно генерал-лейтенант Кирил Ботев и поета-революционер Христо Ботев. Родена през 1823г. в Калофер, Иванка Дрянкова взима имената местният учител Ботьо Петков, за когото се омъжва. След смъртта му през 1869г. на нейните плещи пада отговорността да издържа сама децата им, поради което й се налага да полага непрестанен тежък труд. В продължение на 11 години, считано от 1875, тя работи като домоуправител на Евлоги Георгиев в Букурещ. След завръщането си в България, Иванка заживява при синът си Кирил в домът му в град София. Именно там на 14 декември 1911г. тя умира.

Кирил Ботев е не по-млако достоен българин и герой, останал в сянката на брат си Христо през годините. Включва се в четата на брат си през 1876г., ала след разбирането й бива заловен и заточен в Мала Азия. След сключването на Санстефанския мирен договор е освободен и се завръща в родината си. Непосредствено след това, Кирил става кавалерист в софийското Военно училище, а по-късно продълвава обучението си във Франция и Белгия. Така, образованият и способен  млад офицер Ботев заема през годините заема различни високопоставени длъжности, сред които командир на няколко пехоти, началник на Военното училище, а през 1912г. е повишен на генерал-лейтенант. Към края на живота си, с цел да се предпази от бомбандировките на столицата, Кирил заживява в пернишкото село Студена, където и умира на 6 февруари 1944г.

Така, сгушена в сърцено на София, тази къща пази спомените от животът на това велико българско семейство и вероятно само тя е единственият свидетел на радостите и неволите, сполетели ги през годините. Именно за това си струва да спрете, ако имате път натам, и да попиете от величието й. Ако не друго, гарантирам ви, ще се почувствате една идея по-горди, че сте българи!