Фоторазходка из Хисаря

Дни преди да падне поредната доза сняг за тази зима, имах удоволствието да посетя един от най-древните български градове - Хисаря. Известен с лечебните си минерални извори, градът е не по-малко богат и на история. Крепостна стена опасва старата му част, а останки от римски терми и гробница са само част от туристическите обекти на територията му. 

Римската крепостна стена и в частност портата й, известна още като „Камилите“,  e емблема на град Хисаря. Наследство от времето на император Диоклециан, тогавашният град Диоклецианопол бил обграден с масивна крепостна стена, за да бъде защитен от вражески нападения.  Въпреки че е една от най-добре съхранените не само у нас, но и на Балканите, стената днес не достига дори и половината от автентичната си височина. Това което малцина навярно знаят е, че противно на очакванията  стената не е разрушена по време на Османското иго. Всъщност тогава тя е била в значително по-добро състояние. Местен историк ми разказа, че по онова време турски големец бил предизвикан и яздил кон по цялото продължение на стената, което навежда на мисълта, че тя се е намирала в отлично състояние. Разказа ми още, че след Освобождението много от местните жители са гледали на стената като източник на строителни материали за своите къщи, вероятно за това основата й (която е по-достъпна) е значително по-разрушена.

В центъра на древния град, в настоящия парк "Момина сълза", се намират и прочутите римски терми, които представляват комплекс от минерални басейни, майсторски изградени чрез сложна мрежа от канали, минаващи през стените. Термите са се захранвали от естествен каптаж. Днес комплексът е в процес на реставрация, като част от него все още не е възстановена. Но бях силно впечатлена от изключително интелигентно изградената водопреливна система.

 

В близост до термите се е намирала и някогашната императорска резиденция, останки от която също могат да се видят.

Последният обект, който посетих в Хисаря бе римската гробница, намираща се в края на града.  Макар повечето туристи да гледат на нея като на могила, всъщност входът й , който представлява стълбище, се намирал на нивото на земята, а самата гробница била под открито небе. След реставрацията й, с цел да се запази, е изграден и покрив, който е озеленен по естетически причини. Отвътре най-впечатляваща за мен бе мозайката, покриваща пода в гробищната камера.