Арх. Никола Лазаров: Министерството на земеделието

На столичния булевард „Христо Ботев“ се издига внушителна с монументалността и изящтната си архитектура сграда. Днес зданието е добре познато като Министерство на земеделието и храните.

Първоначално обаче, необикновената сграда е построена за да помещава столичната Окръжна палата. В период на икономически разцвет, когато в София кипи бурно строителство с цел изграждането на достоен за една европейска столица облик, столичната Окръжна палата също се нуждае от собствено помещение. Така през 1912г., посредством конкурс, чието жури се състои от френски, австрийски, италиански и български архитекти, първите две награди отиват за два проекта на виртуозния ни архитект Никола Лазаров. Безспорният му талант обаче остава сякаш недооценен, тъй като възложителите на проекта отказват да изплатят предварително уговорения хонорар на арх. Лазаров от 4% от стойността на сградата (1,2мил.лв.) и съответно 2% на помощникът му- арх. Илия Попов. Ръководителите на корпуса настояват Лазаров да подели не само хонората си ( общо 6,5% ), но и авторските си права над сградата със своя помощник. Главният архитект категорично отказва, след което предава  проектите и документацията, изготвени от него, и демонстративно прехрърля ръководството по изграждането на сградата на арх.Попов. 

Така след седемгодишен строеж, през 1927г. сградата започва да функционира като приютява не само Окръжната , но и Сметната палата. По-късно, през 1944г. във величествената постройка се настанява Министерството на земеделието.

Любопитен факт е, че парцелът върху който е издигната сградата е функционирал като гробищен парк. В началото на осемдесетте години столичната община забранява извършването на погребения там, а костите и паметните плочи са преместени в Орландовските гробища.

От архитектурна гледна точка, величествената сграда, дело на арх. Никола Лазаров няма втора по рода си в столицата. Изградена в бароков стил, сградата се откроява с две островърхи кули и централно разположен купол, обграден от два ризалита. Фасадата й е богато орнаментирана с множество каменни колони, флорални гирлянди и красиви балкони. В центъра на големия купол пък е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони. Основите на постройката са каменни, а двете кули са в актуалният по онова време стил- сецесион.

Височината на сградата я прави лесно забележима от почти всяка точка в района. Аз лично съм имала удоволствието на се насладя на панорамната гледна към нея, която се разкрива от последните етажи на съседната й КНСБ, и мога само да кажа, че е зашеметяваща и спираща дъха, особено в ранните часове и по залез слънце!