Първи рожден ден на "Ъгълчето"

Здравейте, скъпи читатели! 

Навярно за повечето от вас днес е просто 29-и юни, поредният горещ летен ден, в частност сряда. Е, за мен обаче и по-точно за моето „Ъгълче“, днес денят е доста специален. 

Измина точно една година откакто „Galena’s corner” се появи на бял свят. Точно година, през която вложих изключително много хъс, страст и време да напиша по нещичко за местата, нещата, хората и историите, които ме плениха. Постарах се да ви покажа романтическата страна на сивия забързан град с надеждата, че ще има нещо ново, което да чуете първо от мен, което да ви заинтригува, да събуди у вас интерес и вълнение поне наполовина колкото моето. 

Много от сградите, които ви показах през изминалата година се намираха, а други все още се намират в окаяно състояние. Именно за това вярвам, че заедно, стига да вземем отношение бихме могли да спомогнем за запазването на ценностите ни, ако не културните (по независещи от нас причини и интереси на трети лица), то поне нашите вътрешни- на себеуважаващи будни хора, изразяващи себе си, защитаващи каузите и поминъка си.

Пример за една такава кауза, която аз лично смятам за успешна, за разлика от законодателната власт на държавата ни, е кампанията по запазването на Къщата с ягодите. Именно за нея беше и първата статия в блога ми преди точно една година на 29.06.2015. Месеци по-късно прословутата къща и абсурдът по планираното и преустройство пробудиха силно гражданско недоволство, което бе последвано от протест и мащабна петиция против събарянето на културната ни забележителност. Е, до ден днешен подобрение по случая няма, къщата поне все още си е на обичайното място- ул."Сан Стефано", все по-тънеща в разруха. Аз лично все още получавам имейли с новини относно петицията в която взех участие, което вътрешно ме топли и си казвам, че все пак сме постигнали нещо, защото можеше къщата отдавна вече да я няма. Именно това ми доказа, че сме запазили ценностите си, а другото е работа на държавата, която явно е в по-критично състояние дори от Къщата с ягодите.

Снимките са направени преди около три месеца.

И след това лирическо отклонение е време за огромна доза благодарности. 
Първо искам да благодаря на всички Вас, моите читатели, които отделяте от ценното си време да четете, коментирате, споделяте и изразявате мнение относно това което пиша. Обратната връзка с вас е най-вълнуващата част от това да водиш блог, и при наличието на какъвто и да е вид критика била тя положителна, или не, вярвайте ми съм безкрайно щастлива и благодарна! 

Искам да благодаря и на близките ми, които до ден днешен дейно подпомагат разспостраняването на публикациите ми до повече хора и участват дейно в разрастването на блога. Искам да благодаря и за усиленото насърчаване преди една година да се осмеля да публикувам идеите си и изобщо да започна да пиша. Благодаря, защото „Ъгълчето“ можеше все още да бере прах в главата ми!

 Огромни благодарности и на съдружниците ми от MYPROTEIN, които повярваха в мен и вече една година ми дават шанса да съчетавам двете си страсти, писането и спорта, в едно! Благодаря за дадената възможност! Съвместната ни работа е сбъдната за мен мечта и първото стъпало към професионалното писане. За мен е чест да представлявам Вас и продуктите ви!

И за да не ви отегчавам, само ще се извиня за намалената честота на публикациите ми поради липсата на време, осъзнавам, че навярно съм загубила някои от редовните си читатели поради което, но за вбъдеще ще давам всичко от себе си да съм по-активна и креативна.

Ще се радвам, ако ми оставите като коментар под тази публикация препоръки и идеи за това кои рубрики искате да срещате по-често в блога, кои теми са ви интересни, както и да подадете сигнали за изоставени обекти в София, или просто такива, чиито истории смятате, че трябва да бъде разказана пред по-широка аудитория. 

Още веднъж благодаря и успешен ден!