За амбициите,егоизма и.. алчността?

Напоследък доста размиплявам по темата..

Амбициозен си,поставяш си нови и нови цели,постигаш ги,но не спираш,искаш още.
И пак отново-поставяш си нови и се бориш за тях. Алчност ли е това?!

Да погледнем въпроса от материална гледна точка. Всеки от нас,признайте си,се стреми към нещо материално като си поставя за цел да го постигне,но тогава чувстваме ли се алчни?Нима е лошо да притежаваме още и още от това,което сами сме си извоювали..ами не,всъщност не.
От друга страна някой ще каже" да,ама то много хубаво не е на добре" ," материалното носи само проблеми" и тн.. Да не би тези,които ви го казват да отшелничестват в някоя необлагородена пещера? Хайде,моля ви..
Истината е,че в материалното няма нищо лошо,стига да е плод на волята и усилията ви,а желанието за още е просто амбиция,стига да сте благодарни за това,което имате в текущия мент.Алчността,в случая е просто предразсъдък вроден ни от тези,които може би не желаят успеха ни.Дам,усетихте ли как се намеси и егоизмът?!
За това не спирайте да мечтаете,поставяйте си нови цели,покорявайте нови и нови върхове,не спирайте да просперирате,от това по-хубаво няма,но не забравяйте да се насладите и докрай на текущия момент,бъдете благодарни за това,което имате..просто искайте и още. :)