(Артистът )в ъгълчето.ИСТОРИЯТА

До скоро аз самана не можех да нарека себе си артист.. всико ,което правех с двете си ръце за мен е имало значение дотолкова, че съм изляла чувствата и съм предала емоциите си,рисувайки го. Да,казвали са ми,че имам талант или някакви от сорта,но не смятам че съм от виртуозните самоуки художници,които просто създават една след друга творбите си,без никакво усилие.

Е,при мен нещата не седят така..

Вдъхновението,или там както му се казва на онова странно,чувство,което те кара да изпитваш нетърпение да си грабнеш четките и да започнеш нещо ново,или още по-трудното за мен-да довърша нещо започнато..таа,това чувство ме навестява много по-рядко ,отколкото ми се ще.

Преди рисувах по-често ,всякакви по-малки неща-графики,сух пастел,туш. Обичам да правя реалистични портрети графично, гледайки от снимки. Вярно, че е доста изнервящо от един момент нататък и има толкова много детайли за изпипване,но само заради резултатът накрая си струва,което ме е навявало не веднъж на мисли за това как този тип творби изискват толкова труд,търпение,точност и умения,а никой не би тръгнал да дава пари за нещо такова..имам предвид ,че такъв тип творби са много недооценени.Не доумявам как хора могат да дават милиони за бял фон с няколко цветни кръга (всичко правено компютърно,разбира се-модерно изкуство),но нещо такова-правено на ръка,толкова прецизно и точно..те просто ахват и казват като снимка е и до там... Не че гледам на рисуването дотолкова от комерсиалната страна,но все пак на дали има човек,занимаващ се с изкуство,който никога не се е замислял дали би могъл да превърне страстта си в своя професия.. Аз лично не виждам как бих могла да се изхранвам с изкуство някой ден,та да тръгна да влизам в училища за изкуство и тн.. Не казвам,че е безсмислено,просто не бих могла аз,лично,да си позволя този лукс.

Какво рисувам напоследък?

Такаа може би трябваше да започна по-отдалече с това,че рисувам непрофесионално, тоест не съм минавала някакви курсове,уроци и т.н.Единствената подкрепа в това отношение получих от моята бивша учителка по рисуване.Тя е такъв професионалист и бе много всеотдайна в работата си с нас,художниците в гимназията ми.От години тя сформира  арелиета по изкуства,като се занимава с това да ни представи техникина работа и да положи на основите на тази,която ни влече най-много. Именно тя бе и човека,който ме обеди да започна да работя и със цвят.Да не говорим,че преди не припарвах до каквито и да е бои,но след думите и: "Пробвай с масло или акрил,ще видиш,ще ти хареса.ВЯРВАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ,опиташ ли веднъж,ще ги заобичаш!" ,това стана и стрстта ми.

 С нейна помощ завърших и първата си картина с акрил-The Joker, който плахо започнах на малък картон с размер А5(малък формат тетрадка) акварелен картон ,но с повечко труд и часове прекарани в малката,вълчебна стаичка,наричана от администрацията в училище "хранилище",картината се оказа по-успешна ,отколкото самата аз очаквах.След като картината седя няколко седмици на обичайните изложби по коридорите,един ден госпожата ме срещна и заподскача срещу мен като малко момиченце.Видях силно вълнение в очите й и за това не я пощадих с въпроси.Оказа се,че някой,г-н/г-ца "Х" се интересува от картинката ми,малката и нищожна картинка и иска евентуална оферта ,ако я продавам.Бях като ударена с нещо по главата,имам предвид,че най-малко това очаквах да ми каже.. Мистериозният копувач искал да запази анонимност(хаха,като по филмите,а? :D  ), тъй като иначе съм щяла да искам да му я подаря.Тогава знаете,започват едни вължи кой е,що е..и това мина и замина. След време обаче като се обърна назад,това беше моментът,в който някой, непознат оцени труда ми.. Чувството беше ново,до сега съм срещала повече неудобрение или пренебрежение,дори от страна на родителите ми към това,което правя..имам предвид,че не го взимат особено насериозно и до ден днешен,бях свикнала единствено госпожата ми да вярва в мен и да ме подтиква да продължавам,а сега някой непознат,чужд..беше харесал творението ми. Както вече казах чувството беше ново,така приятно..
Та,накратко това беше моментът на "самовъзприемането".

Аз,както всеки човек съм си имала хубавите и лошите моменти.В края на това лято бях изпаднала..в един вид депресия,поради струпалите се лични проблеми.Бях неспокойна,насъбрала толкова чувства и единствения начин да ги вложа в нещо беше да рисувам.Така почти завърших настоящата си картина през последните седмици от лятната ваканция.Един ден до мен стигна и ужасната новина,че горепосочената ни учителка няма да е вече с нас. Това вече ме довърши.Седях,плачех и се самосъжалявах..дори си казвах,че вече няма защо дори да довършвам и картината си,тъй като няма да има на кого да я покажа за критично мнение,за съвет..След седмица обаче,тя се свърза с нас(мен и цялата ни арт друпа) и каза,че все пак ще организира извънкласни събирания..това ме изпълни,все още имаше надежда и смисъл да продължа.Когато се видяхме лично,тя ми каза,че дори и без нея,не трбва да спирам с рисуването.Каза,че смята,че е положила основите във всеки,за да може да продължим да ги градим сами,със или без нейна помощ.. Замислих се,беше права. Честно да си кажа тя ми липсва много,липсва ми това ,че можех когато си поискам просто да отида и да седна в хранилището,да поговоря с нея и с готините хора,да си събера мислите...
Осъзнавали ли сте колко може да промени един човек дадено място,особено с отсъствието си?Аз ще ви кажа..

..болезнено много.

Това мисля,че ви стига да придобиете някаква представа за мен като "артист"..дори май се отнесох повечко от необходимоно,но разсеяността ми е като втора природа.