Причини

Предварително се извинявам за негативизма и критицизма и в който ще преобладава в тази публикация, но възмущението и огорчението ми надделяха и все пак реших  да я напиша. Ще ви разкажа няколко случки от днес, които за пореден път ме накараха да се отвратя от манталитета, обноските и апатичнстта на по-възрастните си съграждани.

Поредният натоварен ден, притискана графици, бързах към метрото. Когато стигнах до валидаторите за карти станах свидетел на следната ситуация: Мъж в напреднала възраст валидира картата си при което пред него се разтвори стъклената преграда, съответно за да премине, но той реши, предполагам от невежество (в което няма нищо sрамно, разбира се), че трябва да премине от съседната такава,през която в този момент минаваше младо момиче,току що валидирало своята карта. Мъжът не само изблъска грубо момичето, опитвайки се да мине заедно с нея, през затварящите се врати, но и започна да й вика, за дето е преминала през „неговата“. Тя на свой ред, съвсем спокойно, въпреки непристойното му държание, му обясни, че се предпоага да премине през съседния вход, където е валидирал картата си и му посочи все още отворената преграда. Той, вместо да се извини и да премине през нея, продължи с речта„колко е недостойно младото поколение“, а  междувременно и съседната преграда се затвори, тъй като времето й за изчакване изтече. Последва грозна поредица от ругатни и ценизми по адрес на момието, всички клони на родословното й дърво, поколението (отново) и България като цяло. Аз съответно помолих горепосочения господин най-учтиво да ми направи път ,за да направя последен опит да хвана пристигащия влак, но ме последва съдбата на момичето и се сещате продължението - поредната порция нецензурирани думи.

В моменти като този се питам защо всъщност се говори за проблем в нашето поколение, като очевидно той съществува насаден още в съзнанието на поколения назад. Не доумявам как това ограничено мислене, носещо в себе си стереотипи като „ възрастните винаги имат право“ оправдава подобно непристойно поведение. Та нали се предполага младите да взимат пример от по- опитните? Това ли е примерът, който трябва да следваме? Биваш обиждан и оценяван от хора, нямащи ни най-малка представа за личността ти. Хора, поставящи ти етикети, защото те самите са допуснали дълги години да бъдат подложени на това. И го смятат за редно, или поне така им е втълпено. И трябва да търпим това ?

Причина, поради която най-вероятно ще напусна България.

По-късно през деня ми се наложи да прибера две от картините си от изложба и поради големите им размери и факта, че не притежавам толкова голяма папка, трябваше да ги нося в плик под ръка. Е, в пиковия час от деня между 17:30-18 часа се досещате колко лесна се оказа задачата по опазването им в градския транспорт. Май е излишно да разказвам как многократно бях изблъсквана и смачквана, както и картините ми. Коя съм аз та да съдя, предполагам тези десет секунди преднина са били решаващи за съдбите на съгражданите ми, които се отнесоха с особено отношение към мен, бидейки човек,себеподобно,или както искате го наречете , и творбите ми. Разбирам,че не всеки е способен да оцени изкуството като резултат от нечий труд, но за всеобща изненада май така се оказва.

Отново причина.

Надявам се, четейки това намерите себе си от една от двете страни и се замислите това ли е правият път и такива ли искаме да бъдат нашите деца? Запитайте се имаме ли право да ги съдим за дето искат да избягат навън, проявявайки към тях неуважение. 

Имаме ли право на възмущение?