Шедьовърът на арх. Маричков

Ако се намирате на столичния площад „Гарибалди“ и се чудите в коя от четирите посоки да поемете, сега ще ви улесня. Поемайки по улица „Иван Денкоглу“ по посока булевард „Витоша“, ще се натъкнете на един невероятен архитектурен шедьовър, дело на един от най-видните български архитекти, арх.Кирил Маричков.Облечена в жизнерадостната си жълта премяна, тази сграда, построена в бароков стил, се кипри под номер 19 на тясната централна уличка,поради което вероятно много от вас са я подминавали, вървейки по отсрещния тротоар. Е, именно за това, реших, че е време да й отделя нужното внимание.  

Брилянтно изпълнена от архитетурна гледна точка, сградата пленява с няколко акцента: заоблените си ъгъли, централно разположеният еркер в необичайната форма на разполовен шестоъгълник, както и арковидните сводове, покриващи верандата. Освен това, белите декоративни елементи контрастират идеално на наситеният цвят, избран за фасадата. Тук е моментът да вмъкна, че явно собствениците на по-горните етажи са се обявили против подновяването й, защото там мазилката е видимо по-стара и захабена. Целият този колорит бива елегантно подчертан с парапетите на балконите и оградата, изработени от ковано желязо, образуващи своеобразен черен контур на това произведение на изкуството. Прозорците пък се редуват в правоъгълна и арковидна форма , а кулминацията в тази игра на форми определено е малкото таванско прозорче, над което покривът прави изящна чупка, наподобяваща формата на кобилица за менци. Накратко, истински шедьовър.

Но след като изразих възхищението си за този архитектурен шедьовър, смятам, че е нужно да отдадем чест и на творецът, чието дело е тази сграда, дългогодишен дом на Георги Лазаров, а именно арх.Кирил Маричков. Роден в град Калофер на 28 октомври 1875г., той завършва успешно следването си в Германия, след което се връща в България. Тук Маричков работи за известно време по общи проекти с легендарния арх. Георги Фингов, чието дело са едни от емблематичните столични къщи от началото на миналия век. В последствие арх. Маричков работи самостоятелно и набира слава, превръщайки се  в едно от водещите имена в архитектурните среди у нас. Именно тогава той поставя основите на дружеството „Съвременно изкуство“, целящо да подкрепя млади художници и архитекти. В периода от 1908г. до 1911г. той е помощтник-кмет на София. Отново с арх.Фингов съвместно проектират тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище, както и още десет учебни заведения в столицата. С друг виден архитект от това време, арх.Никола Костов, изготвят плановете на железопътните гари във Варна и Бургас, които и до ден днешен впечатляват пъниците. Арх.Кирил Маричков умира на 17 феврари 1922г., на 46-годишна възраст, оставяйки след себе си богато културно наследство.

 

Надявам се ви убедих в избора на посока и провокирах интереса ви. Тази къща наистина си струва да бъде видяна, най-малкото за да се докоснете до творчеството на един толкова велик български творец. Ще добавя само, че обективите не биха могли да обхванат изцяло изящността й, затова ви съветвам да й се насладите лично!