вторник, 10 ноември 2015 г.

Приказка за несправедливостта



„Имало едно време, в едно далечно кралство, невероятен дворец с висока кула.“

Така, може би започват повечето от приказките от детството ви. Е, тази, която ще ви разкажа сега ще има едно не-толкова блестящо начало:

„ Живели някога двама братя..“

Христо и Георги Гегови, родом от малко селце в Македония, били амбициозни и работливи млади мъже. В търсене на работа, по-големият брат, Христо, заминава за София, където започва да чиракува в бакалница. След като се установява, подпомогнат от милостивия си началник, той вика при себе си брат си Георги, а не след дълго и майка им Елена, сестра им Фанка и другия им брат- Никола. Братята прекарват дълги години полагайки тежък труд  докато натрупали необходимия капитал да започнат собствен бизнес. През 1908г. регистрират фирма на име „ Братя П. Гегови“ и не след дълго отваря врати първият им магазин за хранителни стоки, намиращ се на ъгъла на днешните ул.„Веслец“ и бул.“Дондуков“. Трудолюбието и амбицията на братята допринася за успеха на бизнеса им и през идните години откриват още няколко търговски обекта в града. Успелите мъже си създават имена на честни и успели търговци, което ги превръща в добра партия за женене. Така скоро и двамата създават 
семейства.
„ И заживели щастливо!“

Подходящ край, но не и на нашата приказка. 

За нещастие майката на Гегови умира, а четири години след нея и по-големия брат Христо. Георги и съпругата му имат две дъщери- Сперанца и Мария. Георги овдовява, когато съпругата му е на 50-годишна възраст и преживява изключително тежко загубата. Именно за това се мести по-близо до другия си брат Никола на улица „Шипка“. Купува парцела, намиращ се под номер 44. Там, по поръчка на предишните обитатели, семейство Смедовски, е построена величествена къща с кула по проект на прочутите български архитекти Георги Фингов и Кирил Маричков. Не след дълго в къщата се нанася и дъщерята на Гегов Сперанца със съпруга си. Между стените на къщата с кулата се ражда и внучката на Георги Гегов, кръстена на прабаба си- Елена. 


Къщата е устоява на бомбандировките над София през 1944г. като по-сериозни поражения  е имало само над покрива й. След войната предприемачът Гегов успява да събере нужните средства и реставрира имотите си за което общината го освобождава от данъка за тях за период от 10 години като обезщетение. Точно в тази къща Георги понася поредният и последен тежък удар на съдбата– цялото му имущество, натрупано през годините с цената на тежък труд и лишения, му бива отнето и национализирано. Неспособен да преживее това, той умира на 3 март 1948г. 

"Този път справедливостта не възтържествувала."

Въпреки всичко днес къщата с кулата на улица „Шипка“ е една от най-забележителните в цяла София. Преди по-малко от година домът претърпява поредния козметичен ремонт като към фасадата са добавени и декоративни каменни плочи. Автентичният й облик в стил Сецесион е запазен и до днес, а контрастът между светлата фасада и тъмните покрив, дървена веранда и гипсови декоративни орнаменти, привлича погледите на всеки минувач.

Така, въпреки липсата на кралство, къщата с кулата от приказката, която ви разказах днес, е една от най-изящните в София още от онова време, та чак до сега.