Меланхолия на "Раковска"

Обектът, който ще Ви представя днес се намира под номер 167 на оживената столична улица „Г.С.Раковски“.Тази къща, дегизирана под сивия камуфлаж, резултат от натоварения трафик е често подминавана от мнозина в забързаното ни ежедневие. Ако обаче отделите минутка и погледнете нагоре, пред вас ще се разкрие раздвижена фасада, както и впечатляващ островърх покрив, които неизменно ще приковат вниманието ви и ще събудят интерес.

Намиращ се точно срещу къщата, в която поетът П.К.Яворов е живял със съпругата си Лора Каравелова и където тя е поставила край на живота си, този  дом не се намира в кой-знае колко по-добро състояние. Мазилката се стели върху прашния тротоар, а фрагменти от декоративната пластика липсват. Въпреки това сградата определено притежава собствен чар, вероятно заради арковидните прозорци или каменния балкон, скрит под стряхата на дървото в предния двор. В допълнение, красивите капители в краищата на декоративните колони придават още по-голяма изящност на някогашното столично „бижу“.

 За разлика от къщата на Яворов, собственост на масонската ложа в България, чиято отговорност е да вземе мерки по реставрацията й, въпреки,че до ден днешен това така и не е сторено, къщата на отсрещния тротоар е сякаш оставена на произвола на съдбата. Къщата е била някогашен дом на българския офицер и политик Христо Попов ( 1858-1951г.). Като представител на Либералната партия у нас, Попов е издигнат за кмет на София в периода от 1899г. до 1901г. През идните години Попов е назначен и на позицията министър на вътрешните работи и народното здраве. Домът му е обявен за архитектурен паметник на културата от местно значение през 1976г. 

И тук ще завърша меланхолично, понеже това здание е само пореден пример за това, как опазването на архитектурното ни наследство съществува само на хартия. Пореден пример как виновни никога няма, а чувството за отговорност сякаш е избледняло заедно с цвета на фасадата през годините. За това следващия път спрете и се полюбувайте, докато все още имате тази въможноста. Прекосете и  „Раковска“, поклонете се пред паметника на Яворов и едва тогава поемете обратно по пътя си.