Часовниковата кула на Фингов

Днес в светлината на прожекторите е една сграда, носеща в себе си величие, монументалност, но и същевременно изящество дори и в най-малките си детайли. Ъглово разположена под номер шести на столичния бул.“Цар Освободител“, тя играе главната роля на  акцент от ансамбъла простиращ се чак до площад „Княз Александър I Батенберг“.

Сградата, дело на виртуозните архитекти Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Начев, е построена през 1926г. за Чиновническо осигурително бюро. След 9 септември 1944г. сградата е одържавена, а по-късно, през 1951г., в нея се помещава Държавната спестовна каса. 

От архитектурна гледна точка постройката се откроява не само с богатата си пластична декорация, но и величествения осемстенен купол, функциониращ като часовникова кула. Освен това, в основата му е разположена изящна статуя на българка, придружена от две по-малки фигури на деца. Дело на скулптора Иван Лазаров, тя е изработена от бял врачански мрамор, който успешно контрастира на фона на железния покрив. Друг ключов акцент от фасадата е арковидната форма, която преобладава сред прозорците на сградата, напълно хармонизирани с останалите елементи. Зданието е типичен пример за късен сецесион.

 

За мен най-впечатляващ си остава куполът, запазена марка на архитект Фингов. Подобно на други негови сгради, покривът на  тази се забелязва от далече и буди у всеки неудържимото желание да се приближи за да му се полюбува отблизо. И щом става дума за Фингов, интересът  непременно се оказва оправдан и не само - сградите му  винаги имат още история за разказване. Именно за това постройки като тази биват обявени не само за архитектурно културно наследство от местно значение, но и за истински произведния на изкуството. 

И в такива моменти на възхищение пред творчеството му се сещам за къщата му, която тъне в забрава, разграбена и опустошена . Такава ли е признателността ни към личността му? Нима такава съдба очаква всеки виден българин, допринесъл с таланта и професионализма си в полза на Родината?