понеделник, 29 юни 2015 г.

Красивият призрак на стара София

Поредният мрачен юнски ден.

Макар да съм човек, изпитващ открит неприязъм към дъждовното време, компанията на любимият човек ме накара да склоня да се разходим из тесните столични улички.

Обикаляхме безцелно по разкривените плочки на тротоарите,избягвайки локвите. Задминавахме безлични сгради,наследници на изминали десетилетия,наслаждавахме се на спокойствието и свежеста на иначе прашната София след дъжда.  Така неусетно бяхме стигнали до улица Сан Стефано,където нещеш ли попаднахме на НЕГО.

И друг път бях виждала  порутени постройки и старинни къщи.От край време си имах афинитет към тях,намирам ги за красиви и вдъхновяващи по един мистичен и злокобен начин.
Когато бях дете с приятелите ми обикаляхме изоставените къщи в селото и взлизахме в тях,дори едва не претърпяхме инцидент в едно от приключенията си. В крайна сметка интересът винаги надделяваше и накрая оставахме доволни.

Този ПРИЗРАК обаче не беше като тези които бях виждала като малка,той беше известен. Наскоро дори бях попаднала на изключително интригуваща статия за него,подрепена със страхотни фотографии. Бях пленена от къщата с ягодите още тогава,макар и любувайки й се само на снимка,но така и не си поставих за цел да отида специално и да я видя с очите си. Е,случайно или не,в този мрачен ден се озовахме пред масивните й порти.

Призракът на Къщата с ягодите. 28/06/2015 Авторска снимка.

На живо къщата се оказа още по-зашеметяваща. Страхотната архитектура разкрива не само завидните архитектски умения на създателя й ,но и кара всеки да се замечтае поне за миг какво би било да живее на такова приказно място. Какво би било да изпие сутрешния си чай на една от масивните веранди,слушайки птичките по сенките пред къщата, любувайки се на тишината на иначе централната уличка и вдъхвайки от свежеста на поляната,обсипана с диви ягоди?

Макар и вече призрак,забравен от наследниците,както и от новите си собственици,къщата все още крие чара и загадъчността си.Тя се руши, навярно против волята си и бавно се заличава от лицето на столицата ни,а с всяко парченце от олющената й мазилка, замира и част от  патриотизма,себеуважението и културните ценности на един народ.
Масивната ограда,богато отнаментирана с ковано желязо, ясно разкрива щетите,понесени от времето,разнасяща тежка,накъртваща миризма на мухъл на метри от къщата. Красивите орнаменти от фасадата бяха изпопадали,а по резбованите колони на верандите вече си личи активната дейност на  дъждовете и вредителите.
Буренясалият двор предполагам е излишно да коментирам,успешно допринася към призрачната картина.
Нещото обаче,което силно ми направи впечатление,бяха ситните, аленочервени диви ягоди , пръснати измежду тревите.Те  някак бяха превъзмогнали времето.Никога до сега не бях виждала диви ягоди в София,а тези тук съществуваха от десетилетия,може би и век.
И така,сама за себе си преоткрих КЪЩАТА С ЯГОДИТЕ,макар и изпълнена със скръб и огризения,защото съм безпомощна в съдбата на това скъпоженно камъче на стара София.

Тръгвайки си ,направих снимка за да запечатам тази наша среща. Сега, пишейки това ,силно се надявам след някоя година,когато отново се разходя по Сан Стефано и стигна  до номер 6, да бъда приятно изненадана . Надявам се и тогава да направя снимка ,а на нея да бъде тя,КЪЩАТА С ЯГОДИТЕ,а не онзи призракът с който се срещнах тогава.

Красотата е навсякъде около нас,стига да отворим очите си за негя. Тя ще ни заобикаля дотогава,докогато и дадем тази възможност. ВСИЧНО ЗАВИСИ ОТ НАС.


Няма коментари:

Публикуване на коментар