По ул.„Врабча“ : Къщата на Спас Дупаринов

Улица „Врабча“ е една от най-интересните в столицата ни от архитектурно-историческа гледна точка.  На улицата, най-известна със софийската опера и балет, се намират множество къщи, завещани от началото на миналия век, чиито собственици са били видни личности в политическия живот на страната ни тогава. 

Една от тези къщи се намира на 20-и номер и е по-известна като „къщата на Дупаринов“. Именно българският журналист, депутат, земеделски деец и министър на правосъдието по времето на правителството на Александър Стамболийски, Спас Дупаринов ( 1892-1923), е обитавал къщата, заедно със семейството си. Завършил право в Женева, взел участие в две войни, той става активен деец в БЗНС, както и редактор на вестник „Земеделско знаме“. След деветоюнския преврат, Дупаринов е осъден на три години затвор, които така не излежава, тъй като е убит край с. Вакарел през 1923г. Така, дъщеря му, актрисата Маргарита Дупаринова (1921-2005), остава сираче едва на двегодишна възраст. Тя от своя страна остава в историята на българското театрално и филмово изкуство като една от най-талантливите ни актриси, съпруга на не по-малко известния ни актьор- Апостол Карамитев. 

Освен с видният си някогашен обитател, този дом прави силно впечатление с внушителната си архитектура. Къщата на пресечката на улиците „Дунав“ и „Врабча“ е построена в изключително актуаления за времето си необароков стил. Трите етажа, последният от които играещ роля и на покрив, са стегнати строго в правостенната постройка. Въпреки това акценти и колорит във фасадата на зданието не липсват. Двата фронтона, разположени на две съседни стени на дома, издигат арките си над нивото на покрива, образувайки величествени рамки около позорците, които са разположени в тях. Ефирни гипсови корнизи обримчват целия втори етаж, а декоративни елементи ,боядисани в златна охра, са разположени над всеки прозорец. На една от стените, тази, която гледа към ул.„Дунав“, е се извисява и еркер- с необичайна двойна основа и завършващ с балкон. Над централния вход на къщата пък, точно до паметната плоча на Спас Дупаринов, е разположена широка тераса, служеща и като навес над стълбището. Красиви колони с още по-красиви капители крепят терасата, придавайки завършен вид на лицевата й част. Портата и оградата на дома са от ковано желязо и са също толкова изкусно изпипани, както всеки детайл по фасадата.

Днес сградата функционира като детска ясла, а в двора й са разположени множество люлки, пързалки и какви ли не атракциони за децата. Дограмата на повечето прозорци е подменена, но за съжаление по консервирането на фасадата не се работи и както сами виждате мазилката е в окаяно състояние. Не знам дали това се дължи на стремежа на експлоататорите на сградата да запазят автентичния й вид, но това не е начинът. Силно се надявам скоро да бъдат предприети мерки, за да могат  и възпитаниците на яслата един ден да я покажат на внуците си и да им разкажат историята й.

 

Къщите-близнаци на бул. „Дондуков“

На столичния булевард „Дондуков“, само на няколко пресечки от любимата ми Коронясана къща, се намира поредната двойка къщи-близнаци на стара София.

Домовете, проектирани от видния наш архитект Никола Лазаров, са построени през 1910г. за сестрите Параскева Бойкова (№33) и Недялка Аврамова (№35). В първоначалния си вид двете къщи са били напълно идентични и огледални една на друга, но след преустройството на тази, намираща се под номер 33-ти и значителното и разширяване, симетрията им днес отчасти се губи.

 

Източник: http://stara-sofia.blogspot.bg/2011/09/blog-post_19.html

И двете сгради са издигнати в актуалния за времето си стил сецесион и както всяка творба на виртуоза арх. Никола Лазаров, те не биха могли да останат незабелязани.  Арковидните им фронтони, в които е разположен триптих от прозорци, образуващи кръг, се явяват главния акцент на фасадите им. Точно под тях са разположени балкони, обримчени с изкусно изтъкан сякаш от дантела парапет. Отдолу пък се спускат минималистични правоъгълни еркери, които също имат арковиден завършек, хармонично допълващ фронтоните на двете къщи. Гипсовата декорация и на двете сгради е сдържана и намясто, придаваща изящество и финес на зданията, но без да ги натоварва с излишна претенциозност, предвид функционалната им принадлежност на частни домове.

И така, макар изгубили симетрията си, къщите-близнаци на бул. „Дондуков“ и до днес пазят своя чар, дух, както и типичния почерк на арх. Лазаров.

Първи рожден ден на "Ъгълчето"

Здравейте, скъпи читатели! 

Навярно за повечето от вас днес е просто 29-и юни, поредният горещ летен ден, в частност сряда. Е, за мен обаче и по-точно за моето „Ъгълче“, днес денят е доста специален. 

Измина точно една година откакто „Galena’s corner” се появи на бял свят. Точно година, през която вложих изключително много хъс, страст и време да напиша по нещичко за местата, нещата, хората и историите, които ме плениха. Постарах се да ви покажа романтическата страна на сивия забързан град с надеждата, че ще има нещо ново, което да чуете първо от мен, което да ви заинтригува, да събуди у вас интерес и вълнение поне наполовина колкото моето. 

Много от сградите, които ви показах през изминалата година се намираха, а други все още се намират в окаяно състояние. Именно за това вярвам, че заедно, стига да вземем отношение бихме могли да спомогнем за запазването на ценностите ни, ако не културните (по независещи от нас причини и интереси на трети лица), то поне нашите вътрешни- на себеуважаващи будни хора, изразяващи себе си, защитаващи каузите и поминъка си.

Пример за една такава кауза, която аз лично смятам за успешна, за разлика от законодателната власт на държавата ни, е кампанията по запазването на Къщата с ягодите. Именно за нея беше и първата статия в блога ми преди точно една година на 29.06.2015. Месеци по-късно прословутата къща и абсурдът по планираното и преустройство пробудиха силно гражданско недоволство, което бе последвано от протест и мащабна петиция против събарянето на културната ни забележителност. Е, до ден днешен подобрение по случая няма, къщата поне все още си е на обичайното място- ул."Сан Стефано", все по-тънеща в разруха. Аз лично все още получавам имейли с новини относно петицията в която взех участие, което вътрешно ме топли и си казвам, че все пак сме постигнали нещо, защото можеше къщата отдавна вече да я няма. Именно това ми доказа, че сме запазили ценностите си, а другото е работа на държавата, която явно е в по-критично състояние дори от Къщата с ягодите.

Снимките са направени преди около три месеца.

И след това лирическо отклонение е време за огромна доза благодарности. 
Първо искам да благодаря на всички Вас, моите читатели, които отделяте от ценното си време да четете, коментирате, споделяте и изразявате мнение относно това което пиша. Обратната връзка с вас е най-вълнуващата част от това да водиш блог, и при наличието на какъвто и да е вид критика била тя положителна, или не, вярвайте ми съм безкрайно щастлива и благодарна! 

Искам да благодаря и на близките ми, които до ден днешен дейно подпомагат разспостраняването на публикациите ми до повече хора и участват дейно в разрастването на блога. Искам да благодаря и за усиленото насърчаване преди една година да се осмеля да публикувам идеите си и изобщо да започна да пиша. Благодаря, защото „Ъгълчето“ можеше все още да бере прах в главата ми!

 Огромни благодарности и на съдружниците ми от MYPROTEIN, които повярваха в мен и вече една година ми дават шанса да съчетавам двете си страсти, писането и спорта, в едно! Благодаря за дадената възможност! Съвместната ни работа е сбъдната за мен мечта и първото стъпало към професионалното писане. За мен е чест да представлявам Вас и продуктите ви!

И за да не ви отегчавам, само ще се извиня за намалената честота на публикациите ми поради липсата на време, осъзнавам, че навярно съм загубила някои от редовните си читатели поради което, но за вбъдеще ще давам всичко от себе си да съм по-активна и креативна.

Ще се радвам, ако ми оставите като коментар под тази публикация препоръки и идеи за това кои рубрики искате да срещате по-често в блога, кои теми са ви интересни, както и да подадете сигнали за изоставени обекти в София, или просто такива, чиито истории смятате, че трябва да бъде разказана пред по-широка аудитория. 

Още веднъж благодаря и успешен ден!