Къщите-близнаци на бул. „Дондуков“

На столичния булевард „Дондуков“, само на няколко пресечки от любимата ми Коронясана къща, се намира поредната двойка къщи-близнаци на стара София.

Домовете, проектирани от видния наш архитект Никола Лазаров, са построени през 1910г. за сестрите Параскева Бойкова (№33) и Недялка Аврамова (№35). В първоначалния си вид двете къщи са били напълно идентични и огледални една на друга, но след преустройството на тази, намираща се под номер 33-ти и значителното и разширяване, симетрията им днес отчасти се губи.

 

Източник: http://stara-sofia.blogspot.bg/2011/09/blog-post_19.html

И двете сгради са издигнати в актуалния за времето си стил сецесион и както всяка творба на виртуоза арх. Никола Лазаров, те не биха могли да останат незабелязани.  Арковидните им фронтони, в които е разположен триптих от прозорци, образуващи кръг, се явяват главния акцент на фасадите им. Точно под тях са разположени балкони, обримчени с изкусно изтъкан сякаш от дантела парапет. Отдолу пък се спускат минималистични правоъгълни еркери, които също имат арковиден завършек, хармонично допълващ фронтоните на двете къщи. Гипсовата декорация и на двете сгради е сдържана и намясто, придаваща изящество и финес на зданията, но без да ги натоварва с излишна претенциозност, предвид функционалната им принадлежност на частни домове.

И така, макар изгубили симетрията си, къщите-близнаци на бул. „Дондуков“ и до днес пазят своя чар, дух, както и типичния почерк на арх. Лазаров.

Старата Софийска банка

Разположена в сърцето на София, улица „Московска“ е обсипана с коя от коя по-красиви и богати на история сгради. Моята фаворитка обаче, определено стана тази, намираща се под номер 19-и, а именно бившата Софийска банка.

Ситуирана непосредствено зад Царският дворец, понастоящем функциониращ като Национална художествена галерия, тази сграда се отличава не само с невероятна си архитектура, дело на видни виртуози в областта, но и на ослепителна орнаментировка в лицето на няколко детайлни скулптори, окачени на фасадата й. Проектът, имащ за цел да помещава Софийската банка, е изготвен още през далечната 1913г. от прочутите арх. Георги Финфов, арх. Димо Ничев и колегата им арх. Никола Юруков, а през 1920г. вече бил реализиран. През годините тук се ражда и Българското народно радио. Отново оттук са предавали радиата Родно радио (1930-1935г.) и Радио София (1935-1945г.).

Сградата се отличава не само с красивият си покрив, но и с внушителните статуи, красящи стените й. Централно, точно над масивните балкони, се издига изящно изработена статуя на бог Хермес (Меркурий) в реален размер, дело на скулптора Марин Василев. От другата страна , където е и входа на банката, е изградена „порта“, състояща се от масивна орнаментирана арка и две колони, завършващи с величествени скулптори на орли, отправили поглед в противоположни посоки. И това далеч не е всичко- на последните етажи пък, са разположени две седнали човешки фигури, отново в реален мащаб. Има и още много декоративни елементи, които бихме могли да отчетем. Така, тази експозиция се разполага върху добре контрастиращ фон в охравеникав цвят, в който е потопена цялата фасада. Като допълнителен акцент първият етаж и ъглите са боядисани в по-тъмен нюанс, придавайки още по-голямо обаяние на сградата.

Понастоящем тук  се помещава клон на банка ДСК и се намира в отлично състояние. Сградата  е обявена за паметник на културата и за разлика от много други такива, тази  вероятно ще ни радва още десетилетия напред, носеща в себе си духът на стара София и вдъхновяващото майсторство на нейните създатели.

Приказка за несправедливостта

„Имало едно време, в едно далечно кралство, невероятен дворец с висока кула.“

Така, може би започват повечето от приказките от детството ви. Е, тази, която ще ви разкажа сега ще има едно не-толкова блестящо начало:

„ Живели някога двама братя..“

Христо и Георги Гегови, родом от малко селце в Македония, били амбициозни и работливи млади мъже. В търсене на работа, по-големият брат, Христо, заминава за София, където започва да чиракува в бакалница. След като се установява, подпомогнат от милостивия си началник, той вика при себе си брат си Георги, а не след дълго и майка им Елена, сестра им Фанка и другия им брат- Никола. Братята прекарват дълги години полагайки тежък труд  докато натрупали необходимия капитал да започнат собствен бизнес. През 1908г. регистрират фирма на име „ Братя П. Гегови“ и не след дълго отваря врати първият им магазин за хранителни стоки, намиращ се на ъгъла на днешните ул.„Веслец“ и бул.“Дондуков“. Трудолюбието и амбицията на братята допринася за успеха на бизнеса им и през идните години откриват още няколко търговски обекта в града. Успелите мъже си създават имена на честни и успели търговци, което ги превръща в добра партия за женене. Така скоро и двамата създават 

семейства.

„ И заживели щастливо!“

Подходящ край, но не и на нашата приказка. 

За нещастие майката на Гегови умира, а четири години след нея и по-големия брат Христо. Георги и съпругата му имат две дъщери- Сперанца и Мария. Георги овдовява, когато съпругата му е на 50-годишна възраст и преживява изключително тежко загубата. Именно за това се мести по-близо до другия си брат Никола на улица „Шипка“. Купува парцела, намиращ се под номер 44. Там, по поръчка на предишните обитатели, семейство Смедовски, е построена величествена къща с кула по проект на прочутите български архитекти Георги Фингов и Кирил Маричков. Не след дълго в къщата се нанася и дъщерята на Гегов Сперанца със съпруга си. Между стените на къщата с кулата се ражда и внучката на Георги Гегов, кръстена на прабаба си- Елена. 

Къщата е устоява на бомбандировките над София през 1944г. като по-сериозни поражения  е имало само над покрива й. След войната предприемачът Гегов успява да събере нужните средства и реставрира имотите си за което общината го освобождава от данъка за тях за период от 10 години като обезщетение. Точно в тази къща Георги понася поредният и последен тежък удар на съдбата– цялото му имущество, натрупано през годините с цената на тежък труд и лишения, му бива отнето и национализирано. Неспособен да преживее това, той умира на 3 март 1948г. 

"Този път справедливостта не възтържествувала."

Въпреки всичко днес къщата с кулата на улица „Шипка“ е една от най-забележителните в цяла София. Преди по-малко от година домът претърпява поредния козметичен ремонт като към фасадата са добавени и декоративни каменни плочи. Автентичният й облик в стил Сецесион е запазен и до днес, а контрастът между светлата фасада и тъмните покрив, дървена веранда и гипсови декоративни орнаменти, привлича погледите на всеки минувач.

Така, въпреки липсата на кралство, къщата с кулата от приказката, която ви разказах днес, е една от най-изящните в София още от онова време, та чак до сега.