неделя, 28 февруари 2016 г.

Къщата на акад.проф.Иван Лазаров



Намираме се на оживения столичен булевард „Васил Левски“. Под номер 56-и се извисява величествена бяла къща. И като казвам величествена, нямам предвид мащабите й или красивата архитектура, а носталгията и спокойствието, които тя излъчва. Причина за това е вероятно седналата „Майка“, или пък факта, че тук е живял един от най-изкусните майстори на скулптурата у нас.



Академик проф. Иван Лазаров е виден български скулптор и художник, роден на 2 октомври 1989г. в Копривщица. Възпитаник на скулпторът Жеко Спиридонов, Лазаров специализира в Германия, след което се завръща в България и преподава скулптора в Националната Художествена Академия. Години по-късно става и неин ректор. През 1949г. акад.проф.Иван Лазаров основава института по изобразителни изкуства при БАН, чийто директор остава до смъртта си през 1952г. 




Сред най-емблематичните творби на акад.проф.Иван Лазаров са скулптората „Майка“, издигната на гроба, както и в родната къща на поета Димчо Дебелянов в Копривщица, статуята на българка, красяща сградата на бул.„Цар Освободител“, както и композицията „Те победиха!“, станала вдъхновение на Йордан Йовков за написването на едноименния си разказ. Днес домът на скулптора е действаща къща-музей, клон на Националната художествена галерия, където могат да бъдат видяни множество от творбите му, както графични така и пластики.




Четириетажната сграда се отличава силно от своите съседки не само заради очарователната си архитектура, но и със студения си бяло-синкав цвят на фасадата. Основен акцент се явява тристенният еркер, завършващ с балкон с парапет от ковано желязо. Зад него, придавайки му композиционна завършеност, е разположен голям арковиден прозорец, над който покривът на сградата прави касива чупка. Елегантна и премерена откъм детайли декоративна пластика украсява ръбовете на постройката. В основата на двата разположени един над друг балкона пък, са поставени величествени лъвски глави, а над централния вход е поставен силно орнаментиран герб. Най-силно впечатление обаче безспорно прави изкусната възстановка на статуята на акад.проф.Иван Лазаров, „Майка“. 




Интересен факт и ирония на съдбата, свързваща отвъд прочутата надгробна плоча, скулптора и Димчо Дебелянов е, че именно рождената дата на Лазаров, става най-пагубната за поета, денят на неговата смърт.





Няма коментари:

Публикуване на коментар