Часовниковата кула на Фингов

Днес в светлината на прожекторите е една сграда, носеща в себе си величие, монументалност, но и същевременно изящество дори и в най-малките си детайли. Ъглово разположена под номер шести на столичния бул.“Цар Освободител“, тя играе главната роля на  акцент от ансамбъла простиращ се чак до площад „Княз Александър I Батенберг“.

Сградата, дело на виртуозните архитекти Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Начев, е построена през 1926г. за Чиновническо осигурително бюро. След 9 септември 1944г. сградата е одържавена, а по-късно, през 1951г., в нея се помещава Държавната спестовна каса. 

От архитектурна гледна точка постройката се откроява не само с богатата си пластична декорация, но и величествения осемстенен купол, функциониращ като часовникова кула. Освен това, в основата му е разположена изящна статуя на българка, придружена от две по-малки фигури на деца. Дело на скулптора Иван Лазаров, тя е изработена от бял врачански мрамор, който успешно контрастира на фона на железния покрив. Друг ключов акцент от фасадата е арковидната форма, която преобладава сред прозорците на сградата, напълно хармонизирани с останалите елементи. Зданието е типичен пример за късен сецесион.

 

За мен най-впечатляващ си остава куполът, запазена марка на архитект Фингов. Подобно на други негови сгради, покривът на  тази се забелязва от далече и буди у всеки неудържимото желание да се приближи за да му се полюбува отблизо. И щом става дума за Фингов, интересът  непременно се оказва оправдан и не само - сградите му  винаги имат още история за разказване. Именно за това постройки като тази биват обявени не само за архитектурно културно наследство от местно значение, но и за истински произведния на изкуството. 

И в такива моменти на възхищение пред творчеството му се сещам за къщата му, която тъне в забрава, разграбена и опустошена . Такава ли е признателността ни към личността му? Нима такава съдба очаква всеки виден българин, допринесъл с таланта и професионализма си в полза на Родината? 

Старата Софийска банка

Разположена в сърцето на София, улица „Московска“ е обсипана с коя от коя по-красиви и богати на история сгради. Моята фаворитка обаче, определено стана тази, намираща се под номер 19-и, а именно бившата Софийска банка.

Ситуирана непосредствено зад Царският дворец, понастоящем функциониращ като Национална художествена галерия, тази сграда се отличава не само с невероятна си архитектура, дело на видни виртуози в областта, но и на ослепителна орнаментировка в лицето на няколко детайлни скулптори, окачени на фасадата й. Проектът, имащ за цел да помещава Софийската банка, е изготвен още през далечната 1913г. от прочутите арх. Георги Финфов, арх. Димо Ничев и колегата им арх. Никола Юруков, а през 1920г. вече бил реализиран. През годините тук се ражда и Българското народно радио. Отново оттук са предавали радиата Родно радио (1930-1935г.) и Радио София (1935-1945г.).

Сградата се отличава не само с красивият си покрив, но и с внушителните статуи, красящи стените й. Централно, точно над масивните балкони, се издига изящно изработена статуя на бог Хермес (Меркурий) в реален размер, дело на скулптора Марин Василев. От другата страна , където е и входа на банката, е изградена „порта“, състояща се от масивна орнаментирана арка и две колони, завършващи с величествени скулптори на орли, отправили поглед в противоположни посоки. И това далеч не е всичко- на последните етажи пък, са разположени две седнали човешки фигури, отново в реален мащаб. Има и още много декоративни елементи, които бихме могли да отчетем. Така, тази експозиция се разполага върху добре контрастиращ фон в охравеникав цвят, в който е потопена цялата фасада. Като допълнителен акцент първият етаж и ъглите са боядисани в по-тъмен нюанс, придавайки още по-голямо обаяние на сградата.

Понастоящем тук  се помещава клон на банка ДСК и се намира в отлично състояние. Сградата  е обявена за паметник на културата и за разлика от много други такива, тази  вероятно ще ни радва още десетилетия напред, носеща в себе си духът на стара София и вдъхновяващото майсторство на нейните създатели.