Ревю на L-carnitine и CLA by MYPROTEIN

  С идването на летните месеци и покачването на  температурите, неизбежно повечето от нас започват да кроят планове за летните си почивки. Най-важното приготовление обаче винаги се оказва нашето тяло и в частност изгарянето на излишните мазнини. Тези финални щрихи от извайването на идеалните плажни форми обикновено се оказват най-трудни, особено за нежния пол. В тези случаи на помощ идват два страхотни продукта, които подкрепени с интензивни тренировки в залата, ще ни се отблагодарят подобаващо!

  Първият и вероятно най-популярен продукт за загуба на тегло, който ще ви представя е Л-карнитинът на европейския гигант в производството на хранителни добавки- MYPROTEIN. Л-карнитинът представлява комплекс от аминокиселините Лизин и Метонин, синтезирани в бъбреците и черния дроб на организма ни, но в малки и крайно недостатъчни количества. Така, с приема на хранителната добавка, нивата на тези аминокиселини в тъканите се покачват, а мастните киселини, съдържащи се в тези тъкани биват трансормирани в гориво. Ефектът от комплекса се наблюдава единствено в комбинация с интензивна физическа активност, където следва горепосоченото гориво да бъде изгорено, а с него и излишните мастни натупвания. Дневният прием на Л-карнитин е една доза от 1000мг ( равняваща се на 2 таблетки) 2-3 пъти дневно по време на хранене или преди тренировка. MYPROTEIN предлага продукта в удобна и леснопреносима опаковка от 90 или 180 таблетки на най-достъпната цена, спрямо отличното качество.

 

 Другият продукт, който неизбежно ще стане най-добрия ви приятел в борбата срещу излишните килограми е CLA by MYPROTEIN. Конюгираната линоленова киселина (CLA) е естествена съставка, съдържаща се главно в говеждото месо и сиренето. За достигането на необходимите количества на CLA обаче би следвало тези храни да се приемат в доста големи количества, което би довело и прекомерен калориен дисбаланс.  Именно за това приемът на CLA, съчетан с физически упражнения, не само ще спомогне за увеличаването на мускулната тъкан, но ще редуцира мастната. Освен това, използването на добавката при загуба на тегло е превантивна мярка против нежеланите странични ефекти като депресия, кожни проблеми и косопад. Друг любопитен и доказан факт е , че конюгованата линоленова киселина, извлечена от масло на шафранка, притежава и антиканцерогенен ефект. Марката MYPROTEIN предлага добавката в практична опаковка от 60 и 180 капсули, съдържащи висока концентрация на CLA ( 80%), за разлика от много други, предлагани на пазара. Препоръчителният прием е доза от 2 капсули до 3 пъти дневно по време на хранене.

Използвайте промо код: галена15 и вземете допълнителни 15% отстъпка от вашата поръчка.

Вижте още:

•Ревю на BCAA+ by MYPROTEIN

•Ревю на Impact Whey Protein by MYPROTEIN

•Ревю на фъстъчено масло by MYPROTEIN

Домът на генерал Кисьов от конницата

На прашния, разбит ъгъл на улиците „Княз Борис I“ и „Петър Парчевич“, сгушена в сърцето на София я намерих така- запустяла, олющена, готвеща се да падне. Дали металните болтове, забити по фасадата щяха да я спасят от трагичната й съдба не зная, но бях сигурна, че тази къща имаше какво да ми разкаже.

Причини за това ми даде не само умопомрачителната й архитектура, отличаваща се с редкият еркер, завършващ със скосен меден покрив, придобил нежен тюркоазен цвят през годините. Като допълнение, точно над него, силен акцент е таванското прозорче във формата на полумесец, изящно обримчено с декоративни гипсови орнаменти, над което покривът прави красива чупка. Цялата тази хармонична композиция от форми и цветове изпъква идеално на фонът на боядисаното в цвят охра платно или т.н. фасада. Не по-малко красива е и входната врата на домът, майсторски резбована и украсена с ковано желязо. Именно над нея, килнат на една страна, се извисява и номерът под който се намира къщата, а именно 74. Прашният праг и множеството визитки и брошури, напъхани между железните решетки на вратата ме навеждат на мисълта, че тук отдавна не живее никой.

Запитах се за някогашния й обитател и скоро след това разбрах, че къщата е била собственост на прочут генерал от конницата. Роден в китното градче Елена на 10 юни 1879г, Александър Кисьов завършва военното училище в София, след което взима участие в Междусъюзническата война като началник на щаба на две от армиите, в Първата Световна ( 1915-1918г. ), където е началник на Бургаския контролен пункт, а във войната с Румъния през 1916г. бива началник-щаб на конната дивизия. През идните десетилетия, Кисьов става началник на Кавалерийската школа, командир на 1-ва пехотна бригада, а от 1919 до 1930г. – началник и на жандармерията. В периода 31 януари 1931- 9 май 1934, Александър Кисьов е назначен на поста Министър на войната, непосредствено след което бива произведен като генерал от конницата. Освен всичко, бившият собственик на този дом е награждаван със следните престижни ордени: „За храброст“ , „ Св. Александър“, „За военна заслуга“, както и с германски орден „Железен кръст“.

Накратко, предполагам добихте представа за възхищението и честта , които се предполага да отдадем на този велик българин. Тук възниква въпросът защо къщата му се намира в такова окаяно състояние и защо няма поне една паметна плоча, която да удостоверява, че на това място е живял човек, борил се за благото на стрната ни? А вероятно просто къщата е оставена да падне, за да не се налага всичко това да се свърши ?

Днес, броени дни  след честването на Деня на народните будители, ще заключа , че чест трябва да се отдава не веднъж годишно и то под формата на публикации в социалните мрежи, а с трайни дела и уважение към постигнатото от тях. Колкото до къщи като тази, грехота е, че институциите се отнасят с такова пренебрежение и че фактът, че са обявени за културно наследство, ще присъства единствено в някой архив, лишен от каквато и да е значимост. 

По улица "Мургаш"

Разходката ми този път бе по столичната  улица „Мургаш“, намираща се в район „Оборище“.

Свивайки случайно по уличката, с цел да скъся пътя си, явно инстинктът не мe  бе подвел, тъй като се натъкнах на две ,открояващи се от сивите панелни блокове наоколо, сгради. Намиращи се в съседство една до друга, под номерата 4 и 6, тези къщи правят силно впечатление с нестандартната си архитектура, орнаментираните си еркери и красивите си тераси.

Къщата, намираща се под номер 4-ти, или първата откъм булевард „Евлоги Георгиев“, се радва на изцяло обновена фасада, подчертаваща успешно декоративните елементи, окачени по нея. Акцентът й определено е правоъгълният еркер, в центъра на който се намира един от арковидните прозорци, завършващи с гипсова орнаментировка. Тази игра на форми е способна да провокира въображението у всеки. Другият мотив, който не бях срещала до сега, бяха свързаните с резбована дървена веранда балкони на трите поредни етажа от къщата. Образуваща свообразен тунел между тях, верандата създава чувство за баланс и единство дори между арковидната врата на втория етаж и тези на другите два, чийто ъгли за прави. Така, въпреки смелите архитектурни решения и дръзката смесица от форми и мотиви, в тази сграда всичко изглежда така добре премерено и изготвено със стил.

Качвайки се нагоре по улицата, в съседство, се издига и втората къща, която трудно бихме могли да вместим в определението „традиционна“. Тя сякаш продължава геометричната игра на своята съседка, само че тук, арковидните прозорци са разположени на последния етаж, врязвайки се в покрива и нарушавайки правите му форми. Терасите и тук са обримчени с решетъчни дървени парапети, окичени с красиви цветя. Забележка може да понесе единствено фасадата чийто цвят  е силно замърсен, а на места дори липсват сегменти от мазилката, както и ъглите на носещата колона, намираща се непосредствено до входа на къщата.

Накратко, с тази статия, исках да покажа колко разнообразна и необятна е откъм архитектура нашата столица дори и на неочаквани места като тази малка уличка "Мургаш". Аз лично смятам, че по нищо не отстъпваме на други европейски столици, привличащи туристи със запазената си автентична архитектура. Вероятно проблемът е в нашата нагласа, и фактът, че не съумяваме да запазим и съхраним красотата и културното си наследство.

 Жалко, защото имаме какво да пожажем на света..