Коледна фоторазходка из Пловдив

Поради краткото ми отсътвие бих искала най-напред да ви пожелая Весела Коледа и Честита Нова година, макар и със закъснение! Нека новата 2016-та донесе на всички вас здраве, любов и многобройни поводи за радост, рамо до рамо с любимите ви хора!

 Тенденциите диктуват, че усмивката ще е най-актуалния аксесоар не само този сезон, но и цялата година, за това ви пожелавам винаги да сте в крак с модата!

Снегът тази година изглежда бе изпуснал последния влак за Коледа, защото заваля едва сега. И макар да нямахме снежни празници като по филмите, коледният дух неизменно присъстваше и в София, макар и скрит под мъглата. Учудващо обаче, само малко след изхода на столицата ни, не само мъглата се бе вдигнала, но и слънцето жарко напичаше, сякаш бе пролет. 

Единият коледен ден прекарах в прекрасния и слънчев Пловдив. Дестинацията изглежда беше избрана и от много други, защото улиците бяха необичайно претъпкани, но предвид топлия ден и чарa на града като туристическа дестинация, това не бе никак учудващо. 

Разхождайки се осъзнах как почти няма къща, която да не се отличава с интересна архитектура, дори и в по-новата част на града. И макар и един кадър да не би могъл да запечата слънчевия празничен ден, озвучен от смехът и разговорите на стотиците, излезли по „Главната“, реших да споделя с вас поне някои от интересните сгради разположени на нея:

По улица "Мургаш"

Разходката ми този път бе по столичната  улица „Мургаш“, намираща се в район „Оборище“.

Свивайки случайно по уличката, с цел да скъся пътя си, явно инстинктът не мe  бе подвел, тъй като се натъкнах на две ,открояващи се от сивите панелни блокове наоколо, сгради. Намиращи се в съседство една до друга, под номерата 4 и 6, тези къщи правят силно впечатление с нестандартната си архитектура, орнаментираните си еркери и красивите си тераси.

Къщата, намираща се под номер 4-ти, или първата откъм булевард „Евлоги Георгиев“, се радва на изцяло обновена фасада, подчертаваща успешно декоративните елементи, окачени по нея. Акцентът й определено е правоъгълният еркер, в центъра на който се намира един от арковидните прозорци, завършващи с гипсова орнаментировка. Тази игра на форми е способна да провокира въображението у всеки. Другият мотив, който не бях срещала до сега, бяха свързаните с резбована дървена веранда балкони на трите поредни етажа от къщата. Образуваща свообразен тунел между тях, верандата създава чувство за баланс и единство дори между арковидната врата на втория етаж и тези на другите два, чийто ъгли за прави. Така, въпреки смелите архитектурни решения и дръзката смесица от форми и мотиви, в тази сграда всичко изглежда така добре премерено и изготвено със стил.

Качвайки се нагоре по улицата, в съседство, се издига и втората къща, която трудно бихме могли да вместим в определението „традиционна“. Тя сякаш продължава геометричната игра на своята съседка, само че тук, арковидните прозорци са разположени на последния етаж, врязвайки се в покрива и нарушавайки правите му форми. Терасите и тук са обримчени с решетъчни дървени парапети, окичени с красиви цветя. Забележка може да понесе единствено фасадата чийто цвят  е силно замърсен, а на места дори липсват сегменти от мазилката, както и ъглите на носещата колона, намираща се непосредствено до входа на къщата.

Накратко, с тази статия, исках да покажа колко разнообразна и необятна е откъм архитектура нашата столица дори и на неочаквани места като тази малка уличка "Мургаш". Аз лично смятам, че по нищо не отстъпваме на други европейски столици, привличащи туристи със запазената си автентична архитектура. Вероятно проблемът е в нашата нагласа, и фактът, че не съумяваме да запазим и съхраним красотата и културното си наследство.

 Жалко, защото имаме какво да пожажем на света..

Голямата самотна къща

Днешната ми спирка е на една от многото забележителни къщи на столичната улица „Неофит Рилски“. Намираща се под номер 64, точно на ъгъла с улица „Струмица“, тази солидна откъм размери и орнаментировка сграда е принадлежала на Димитър Петков, който е прекарал живота си ,заедно със своето семейство в нея. Освен с размерите, арковидните си прозорци и покрив, къщата пленява с гипсовите венци висящи по цялата й фасада.

Българският политик и лидер на Народнолибералната партия, Димитър Петров oглавява 27-ото правителство на България в едногодишен период, считано от 1906 до убийството му през 1907. По време на управлението на Стефан Стамболов, Петков е кмет на София , парламентарен представител, а от 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. По време на управлението си като кмет, Димитър Петков насочва вниманието си върху градоустройството. Гласува се за вземането на десетмилионен заем от Лондонската банка с цел прокарване на улици и канализацията им. През идните години планът му се задейства, но изграждайки канализация на повече от осемдесет процента от столичните улици, той се отнася крайно безотговорно към историческите забележителности на София и по негово разпореждане биват разрушени шест средновековни църкви със стенописи.

По ирония на съдбата или не, именно неговият дом, понастоящем обявен за културен паметник от местно значение, сега тъне в разруха. Мазилката се стели по прашния тротоар, a стените са покрити с графити. Стъклата на голяма част от прозорците са изпотрошени, а на мястото на някогашните декоративни елементи, сега надничат само голи тухли. Приближавайки тази къща, меланхолията, се усеща отдалече, дали от миризмата на мухъл, носеща се от каменните колони на оградата, или от вида на напуканите стени и вида на килнатия на една страна, олющен номер, а може би от трагичната история на някогашният й собственик..