Арх. Никола Лазаров: Министерството на земеделието

На столичния булевард „Христо Ботев“ се издига внушителна с монументалността и изящтната си архитектура сграда. Днес зданието е добре познато като Министерство на земеделието и храните.

Първоначално обаче, необикновената сграда е построена за да помещава столичната Окръжна палата. В период на икономически разцвет, когато в София кипи бурно строителство с цел изграждането на достоен за една европейска столица облик, столичната Окръжна палата също се нуждае от собствено помещение. Така през 1912г., посредством конкурс, чието жури се състои от френски, австрийски, италиански и български архитекти, първите две награди отиват за два проекта на виртуозния ни архитект Никола Лазаров. Безспорният му талант обаче остава сякаш недооценен, тъй като възложителите на проекта отказват да изплатят предварително уговорения хонорар на арх. Лазаров от 4% от стойността на сградата (1,2мил.лв.) и съответно 2% на помощникът му- арх. Илия Попов. Ръководителите на корпуса настояват Лазаров да подели не само хонората си ( общо 6,5% ), но и авторските си права над сградата със своя помощник. Главният архитект категорично отказва, след което предава  проектите и документацията, изготвени от него, и демонстративно прехрърля ръководството по изграждането на сградата на арх.Попов. 

Така след седемгодишен строеж, през 1927г. сградата започва да функционира като приютява не само Окръжната , но и Сметната палата. По-късно, през 1944г. във величествената постройка се настанява Министерството на земеделието.

Любопитен факт е, че парцелът върху който е издигната сградата е функционирал като гробищен парк. В началото на осемдесетте години столичната община забранява извършването на погребения там, а костите и паметните плочи са преместени в Орландовските гробища.

От архитектурна гледна точка, величествената сграда, дело на арх. Никола Лазаров няма втора по рода си в столицата. Изградена в бароков стил, сградата се откроява с две островърхи кули и централно разположен купол, обграден от два ризалита. Фасадата й е богато орнаментирана с множество каменни колони, флорални гирлянди и красиви балкони. В центъра на големия купол пък е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони. Основите на постройката са каменни, а двете кули са в актуалният по онова време стил- сецесион.

Височината на сградата я прави лесно забележима от почти всяка точка в района. Аз лично съм имала удоволствието на се насладя на панорамната гледна към нея, която се разкрива от последните етажи на съседната й КНСБ, и мога само да кажа, че е зашеметяваща и спираща дъха, особено в ранните часове и по залез слънце!

Розовата къща с кулата

Къщата, която ще ви покажа днес се различава значително от повечето, за които съм писала досега. И не защото им отстъпва от архитектурна гледна точка, а защото понастоящем е реновирана и се намира в отлично състояние.

Розовата островърха къща, напомняща приказен дворец със своята кула, се намира в началото на ул. „Узунджовска“, на ъгъла с  бул. „Витоша“ в София. Въпреки близостта до оживения и гъмжащ от хора столичен булевард, там е изключително тихо и спокойно.

Първото нещо, което ми направи добро впечатление бе чистатата фасада в бледорозов цвят. Като добавка, изящната декоративна пластика на орнаментирания й фронтон се откроява в чист бял цвят, придаващ на дома особен финес. Друг признак, за добрата поддръжка на къщата е блестящият сребрист покрив на островърхия й купол, който очевидно наскоро е претърпял реставрация или дори подмяна. В същият сребристосив цвят блести и оградата и входната порта на малкия дворец. Красив акцент, контрастиращ на нежните бледи тонове на фасадата, са черните парапети на балконите, богато орнаментирани с ковано желязо. 

Днес къщата е необитаема или поне видимо в нея няма признаци на живот. Била е обявена за публична продажба и първият й надпартерен етаж е купен през 2015г. Въпреки това през повечето прозоци се виждат празни, необзаведени стаи. Къщата разполага със заден двор, скрит от хорските очи, както повечето сгради в централната част на София. 

Приказка за несправедливостта

„Имало едно време, в едно далечно кралство, невероятен дворец с висока кула.“

Така, може би започват повечето от приказките от детството ви. Е, тази, която ще ви разкажа сега ще има едно не-толкова блестящо начало:

„ Живели някога двама братя..“

Христо и Георги Гегови, родом от малко селце в Македония, били амбициозни и работливи млади мъже. В търсене на работа, по-големият брат, Христо, заминава за София, където започва да чиракува в бакалница. След като се установява, подпомогнат от милостивия си началник, той вика при себе си брат си Георги, а не след дълго и майка им Елена, сестра им Фанка и другия им брат- Никола. Братята прекарват дълги години полагайки тежък труд  докато натрупали необходимия капитал да започнат собствен бизнес. През 1908г. регистрират фирма на име „ Братя П. Гегови“ и не след дълго отваря врати първият им магазин за хранителни стоки, намиращ се на ъгъла на днешните ул.„Веслец“ и бул.“Дондуков“. Трудолюбието и амбицията на братята допринася за успеха на бизнеса им и през идните години откриват още няколко търговски обекта в града. Успелите мъже си създават имена на честни и успели търговци, което ги превръща в добра партия за женене. Така скоро и двамата създават 

семейства.

„ И заживели щастливо!“

Подходящ край, но не и на нашата приказка. 

За нещастие майката на Гегови умира, а четири години след нея и по-големия брат Христо. Георги и съпругата му имат две дъщери- Сперанца и Мария. Георги овдовява, когато съпругата му е на 50-годишна възраст и преживява изключително тежко загубата. Именно за това се мести по-близо до другия си брат Никола на улица „Шипка“. Купува парцела, намиращ се под номер 44. Там, по поръчка на предишните обитатели, семейство Смедовски, е построена величествена къща с кула по проект на прочутите български архитекти Георги Фингов и Кирил Маричков. Не след дълго в къщата се нанася и дъщерята на Гегов Сперанца със съпруга си. Между стените на къщата с кулата се ражда и внучката на Георги Гегов, кръстена на прабаба си- Елена. 

Къщата е устоява на бомбандировките над София през 1944г. като по-сериозни поражения  е имало само над покрива й. След войната предприемачът Гегов успява да събере нужните средства и реставрира имотите си за което общината го освобождава от данъка за тях за период от 10 години като обезщетение. Точно в тази къща Георги понася поредният и последен тежък удар на съдбата– цялото му имущество, натрупано през годините с цената на тежък труд и лишения, му бива отнето и национализирано. Неспособен да преживее това, той умира на 3 март 1948г. 

"Този път справедливостта не възтържествувала."

Въпреки всичко днес къщата с кулата на улица „Шипка“ е една от най-забележителните в цяла София. Преди по-малко от година домът претърпява поредния козметичен ремонт като към фасадата са добавени и декоративни каменни плочи. Автентичният й облик в стил Сецесион е запазен и до днес, а контрастът между светлата фасада и тъмните покрив, дървена веранда и гипсови декоративни орнаменти, привлича погледите на всеки минувач.

Така, въпреки липсата на кралство, къщата с кулата от приказката, която ви разказах днес, е една от най-изящните в София още от онова време, та чак до сега.