Островърх паралелизъм край Перловска река

Макар и някога да са били досущ една като друга , двете островърхи къщи, които ще ви покажа, днес нямат почти нищо общо, освен натоварената обща пътна артерия на която се намират. Разположен в сърцето на стара София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ е средище на величествени сгради, повечето от които са дело на най-видните и доказали се български архитекти. 

Първата от двете къщи-полублизнаци се намира под номер 117-и. Построена през далечната 1903г., триетажната къща в стил сецесион е проектирана от  великия арх. Кирил Маричков. В регистъра на паметниците на архитектурата зданието е записано като „къщата на инж. Петър Тихолов“. Именно той я е обитавал дълги години. До 2009г. пък, тук се помещава консулският отдел на Министерство на външните работи. Днес, сградата функционира като офис на голяма частна фирма, специализирана в строителство и реконструкция на хидротехнически обекти и е реставрирана напълно, открояваща се по красота и блясък сред околните постройки.

Колкото до архитектурата, акцентите на сградата са няколко, но най-ярък определено е шестоъгълният ъглов еркер от който води началото си островърхата кула. На фасадата също е разположен разчупен фронтон, украсен с фигура на женска глава, лаврови венци и грозд. Прозорците на къщата са в различни форми и размери, което й придава допълнителен чар.

 

Другата къща-полублизначка е разположена по-надолу по улицата, под номер 133. Тя пък е посторена през 1925г. и неин създател е арх.Алекси Ничев. Къщата се откроява с няколко балкона с ажурни парапети, голям кръгъл прозорец, както и кула с шапковиден купол. Тя, за разлика от тази на арх.Маричков, днес се намира в не толкова завидно състояние. Функционира като частен дом, но ремонт не е правен от години. Множество графити „красят“ фасадата й, а фрагменти от мазилката липсват.

Така, съпоставяйки двете къщи днес, не бих си и помислила, че те някога са считани за полублизнаци.

Приказка за несправедливостта

„Имало едно време, в едно далечно кралство, невероятен дворец с висока кула.“

Така, може би започват повечето от приказките от детството ви. Е, тази, която ще ви разкажа сега ще има едно не-толкова блестящо начало:

„ Живели някога двама братя..“

Христо и Георги Гегови, родом от малко селце в Македония, били амбициозни и работливи млади мъже. В търсене на работа, по-големият брат, Христо, заминава за София, където започва да чиракува в бакалница. След като се установява, подпомогнат от милостивия си началник, той вика при себе си брат си Георги, а не след дълго и майка им Елена, сестра им Фанка и другия им брат- Никола. Братята прекарват дълги години полагайки тежък труд  докато натрупали необходимия капитал да започнат собствен бизнес. През 1908г. регистрират фирма на име „ Братя П. Гегови“ и не след дълго отваря врати първият им магазин за хранителни стоки, намиращ се на ъгъла на днешните ул.„Веслец“ и бул.“Дондуков“. Трудолюбието и амбицията на братята допринася за успеха на бизнеса им и през идните години откриват още няколко търговски обекта в града. Успелите мъже си създават имена на честни и успели търговци, което ги превръща в добра партия за женене. Така скоро и двамата създават 

семейства.

„ И заживели щастливо!“

Подходящ край, но не и на нашата приказка. 

За нещастие майката на Гегови умира, а четири години след нея и по-големия брат Христо. Георги и съпругата му имат две дъщери- Сперанца и Мария. Георги овдовява, когато съпругата му е на 50-годишна възраст и преживява изключително тежко загубата. Именно за това се мести по-близо до другия си брат Никола на улица „Шипка“. Купува парцела, намиращ се под номер 44. Там, по поръчка на предишните обитатели, семейство Смедовски, е построена величествена къща с кула по проект на прочутите български архитекти Георги Фингов и Кирил Маричков. Не след дълго в къщата се нанася и дъщерята на Гегов Сперанца със съпруга си. Между стените на къщата с кулата се ражда и внучката на Георги Гегов, кръстена на прабаба си- Елена. 

Къщата е устоява на бомбандировките над София през 1944г. като по-сериозни поражения  е имало само над покрива й. След войната предприемачът Гегов успява да събере нужните средства и реставрира имотите си за което общината го освобождава от данъка за тях за период от 10 години като обезщетение. Точно в тази къща Георги понася поредният и последен тежък удар на съдбата– цялото му имущество, натрупано през годините с цената на тежък труд и лишения, му бива отнето и национализирано. Неспособен да преживее това, той умира на 3 март 1948г. 

"Този път справедливостта не възтържествувала."

Въпреки всичко днес къщата с кулата на улица „Шипка“ е една от най-забележителните в цяла София. Преди по-малко от година домът претърпява поредния козметичен ремонт като към фасадата са добавени и декоративни каменни плочи. Автентичният й облик в стил Сецесион е запазен и до днес, а контрастът между светлата фасада и тъмните покрив, дървена веранда и гипсови декоративни орнаменти, привлича погледите на всеки минувач.

Така, въпреки липсата на кралство, къщата с кулата от приказката, която ви разказах днес, е една от най-изящните в София още от онова време, та чак до сега.

Шедьовърът на арх. Маричков

Ако се намирате на столичния площад „Гарибалди“ и се чудите в коя от четирите посоки да поемете, сега ще ви улесня. Поемайки по улица „Иван Денкоглу“ по посока булевард „Витоша“, ще се натъкнете на един невероятен архитектурен шедьовър, дело на един от най-видните български архитекти, арх.Кирил Маричков.Облечена в жизнерадостната си жълта премяна, тази сграда, построена в бароков стил, се кипри под номер 19 на тясната централна уличка,поради което вероятно много от вас са я подминавали, вървейки по отсрещния тротоар. Е, именно за това, реших, че е време да й отделя нужното внимание.  

Брилянтно изпълнена от архитетурна гледна точка, сградата пленява с няколко акцента: заоблените си ъгъли, централно разположеният еркер в необичайната форма на разполовен шестоъгълник, както и арковидните сводове, покриващи верандата. Освен това, белите декоративни елементи контрастират идеално на наситеният цвят, избран за фасадата. Тук е моментът да вмъкна, че явно собствениците на по-горните етажи са се обявили против подновяването й, защото там мазилката е видимо по-стара и захабена. Целият този колорит бива елегантно подчертан с парапетите на балконите и оградата, изработени от ковано желязо, образуващи своеобразен черен контур на това произведение на изкуството. Прозорците пък се редуват в правоъгълна и арковидна форма , а кулминацията в тази игра на форми определено е малкото таванско прозорче, над което покривът прави изящна чупка, наподобяваща формата на кобилица за менци. Накратко, истински шедьовър.

Но след като изразих възхищението си за този архитектурен шедьовър, смятам, че е нужно да отдадем чест и на творецът, чието дело е тази сграда, дългогодишен дом на Георги Лазаров, а именно арх.Кирил Маричков. Роден в град Калофер на 28 октомври 1875г., той завършва успешно следването си в Германия, след което се връща в България. Тук Маричков работи за известно време по общи проекти с легендарния арх. Георги Фингов, чието дело са едни от емблематичните столични къщи от началото на миналия век. В последствие арх. Маричков работи самостоятелно и набира слава, превръщайки се  в едно от водещите имена в архитектурните среди у нас. Именно тогава той поставя основите на дружеството „Съвременно изкуство“, целящо да подкрепя млади художници и архитекти. В периода от 1908г. до 1911г. той е помощтник-кмет на София. Отново с арх.Фингов съвместно проектират тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище, както и още десет учебни заведения в столицата. С друг виден архитект от това време, арх.Никола Костов, изготвят плановете на железопътните гари във Варна и Бургас, които и до ден днешен впечатляват пъниците. Арх.Кирил Маричков умира на 17 феврари 1922г., на 46-годишна възраст, оставяйки след себе си богато културно наследство.

 

Надявам се ви убедих в избора на посока и провокирах интереса ви. Тази къща наистина си струва да бъде видяна, най-малкото за да се докоснете до творчеството на един толкова велик български творец. Ще добавя само, че обективите не биха могли да обхванат изцяло изящността й, затова ви съветвам да й се насладите лично!