Вила "Момина" на генерал Марков

Генерал Тодор Марков е роден на 24 май 1870г. в град Хисаря. Завършва Военното училище в София, след което служи като младши офицер в 1-ви конен полк. По-късно през 1896 година завършва висш офицерски курс, а през 1899 г.  заминава за Санкт Петербург, където е приет в Генералщабната академия на руската армия, която завършва с пълно отличие.

През ноември 1913 година Марков е повишен в чин полковник и е изпратен като  военно аташе в Цариград, за да нормализира обтегнатите отношения между България и османското правителство. Там той прави силно впечатление с дипломатическите си умения и успява да се хареса на дипломатическия корпус и турската държавна администрация.

Години след това, Марков се включва и в Първата световна война като командир на 5-та конна бригада. През 1917 година е издигнат в генерал. Така, до края на войната изпълнява длъжността командир на Първа конна дивизия и инспектор на Кавалерията. На 20 октомври 1919 г. генерал Марков преминава в запаса, отличен с множество престижни ордени.

Генералът е основоположникът на историческия музей в родния му град Хисаря. Именно там през 1933г. е основано Археологическо дружество, целящо да съхрани паметниците на културата в града. За негов председател е избран ген. Марков. През същата година той открива археологическа изложба в собствената си вила, достъпна за всички жители на градчето. Впоследствие, експонатите той дарява на музея. 

Вила „Момина“ бихме могли да видим и днес, минавайки по ул. „Александър Стамболийски“ в Хисаря. Сградата не би убегнала на ничий поглед поради простата причина, че е изключително величествена дори и в плачевното състояние, в което се намира понастоящем. 

Навремето вилата се е състояла от две триетажни сгради, обримчени с просторни красиви тераси. Тя многократно бива сравнявана от посетителите си дори с дворец, поради островърхата си кула и множеството удобства и комфорт, които предлагала. Вила „Момина“ била прочута като единствената къща за гости с водна инсталация по онова време. По-късно вилата е функционирала като санаториум за деца с бъбречни проблеми, който генерал Марков оставя като завещание на държавата. 

Сградите на вилата като балнеосанаториум

Той функционирал до преместването си в нова сграда, след което старата остава нестопанисвана. Поради факта, че генералът няма преки наследници, проблемът за собствеността на вилата остава нерешен и до днес. Обявена за културна забележителност в града, сега вилата тъне в разруха. Намираме входната врата отврена, а дворът й наподобява същинска джунгла. Отвътре картината не е по-различна.

Още снимки можете да видите ТУК. Така, въпреки желанието си, жителите и управата на град Хисаря се оказват неспособни да съхранят обекта, поне не по законен ред. Абсурдно, но факт. 

Малко хора знаят това, което ми разказа лично местният историк Петър Дидов- че именно генерал Марков е осъществил възстановяването на портата от римската крепостна стена, тогава известна като „Камилите“. Сводът на портата бил разрушен, затова местните са я наричали така. С финансовата помощ на генерала, арката е възтановена в автентичния си вид, в който бихме могли да я видим и до днес. Това е само още един пример за отдадеността на тази велика личност в името на Родината и запазването на националните ни и културни ценности.

Генерал Тодор Марков умира през 1950 г. на 80 годишна възраст, оставяйки след себе си биография, посветена в служба на Отечеството.

Голямата самотна къща

Днешната ми спирка е на една от многото забележителни къщи на столичната улица „Неофит Рилски“. Намираща се под номер 64, точно на ъгъла с улица „Струмица“, тази солидна откъм размери и орнаментировка сграда е принадлежала на Димитър Петков, който е прекарал живота си ,заедно със своето семейство в нея. Освен с размерите, арковидните си прозорци и покрив, къщата пленява с гипсовите венци висящи по цялата й фасада.

Българският политик и лидер на Народнолибералната партия, Димитър Петров oглавява 27-ото правителство на България в едногодишен период, считано от 1906 до убийството му през 1907. По време на управлението на Стефан Стамболов, Петков е кмет на София , парламентарен представител, а от 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. По време на управлението си като кмет, Димитър Петков насочва вниманието си върху градоустройството. Гласува се за вземането на десетмилионен заем от Лондонската банка с цел прокарване на улици и канализацията им. През идните години планът му се задейства, но изграждайки канализация на повече от осемдесет процента от столичните улици, той се отнася крайно безотговорно към историческите забележителности на София и по негово разпореждане биват разрушени шест средновековни църкви със стенописи.

По ирония на съдбата или не, именно неговият дом, понастоящем обявен за културен паметник от местно значение, сега тъне в разруха. Мазилката се стели по прашния тротоар, a стените са покрити с графити. Стъклата на голяма част от прозорците са изпотрошени, а на мястото на някогашните декоративни елементи, сега надничат само голи тухли. Приближавайки тази къща, меланхолията, се усеща отдалече, дали от миризмата на мухъл, носеща се от каменните колони на оградата, или от вида на напуканите стени и вида на килнатия на една страна, олющен номер, а може би от трагичната история на някогашният й собственик..

Блясък в минало време

 Сблъсъкът ми със сградата, която ще ви представя днес, да си призная, бе напълно непредумишлен. В търсене на друг адрес на улица „Ангел Кънчев“, попаднах на тази богато орнаментирана къща, намираща се под номер 17-и. Предполагам е излишно да споменавам, че не се сдържах и се спрях да я разгледам и снимам, защото предвид състоянието в което се намира, не знам дали след време бих имала тази възможност.

Вероятно много от вас, минавайки покрай този дом, дори не са го забелязвали, предвид замърсената, олющена жълто-кафява мазилка, прикривайки го умело от хорските погледи като камуфлаж. Освен нея, обаче, къщата пленява със забележителни декоративни елементи, обсипани по цялата фасада. Силно впечатление правят също арковидните прозорци, рамкирани от гипсови орнаменти, а таванският, сякаш сам е издълбал сводът в скосеният покрив, търсейки местенце на което да се разположи. 

За мен обаче, акцентът на къщата си определено е ъглово разположеният заобленият еркер, завършващ с изящен парапет от ковано желязо. В тази връзка, вероятно подменена наскоро ограда също впечатлява с изкусна орнаментировка, идеално пасваща на автентичния стил на къщата.

Понастоящем сградата се намира в нетолкова блестящ вид, въпреки, че е все още обитаема. Някога къщата е принадлежала на М.Б. , както издават инициалите, резбовани на входната врата, а  сега на партерният й етаж се разполага частна художествена галерия. Силно се надявам в най-скоро време да бъдат взети мерки по възстановяването на фасадата й, преди да е станала негодна за реставрация поради заличаването на първоначалния й облик.