Голямата самотна къща

Днешната ми спирка е на една от многото забележителни къщи на столичната улица „Неофит Рилски“. Намираща се под номер 64, точно на ъгъла с улица „Струмица“, тази солидна откъм размери и орнаментировка сграда е принадлежала на Димитър Петков, който е прекарал живота си ,заедно със своето семейство в нея. Освен с размерите, арковидните си прозорци и покрив, къщата пленява с гипсовите венци висящи по цялата й фасада.

Българският политик и лидер на Народнолибералната партия, Димитър Петров oглавява 27-ото правителство на България в едногодишен период, считано от 1906 до убийството му през 1907. По време на управлението на Стефан Стамболов, Петков е кмет на София , парламентарен представител, а от 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. По време на управлението си като кмет, Димитър Петков насочва вниманието си върху градоустройството. Гласува се за вземането на десетмилионен заем от Лондонската банка с цел прокарване на улици и канализацията им. През идните години планът му се задейства, но изграждайки канализация на повече от осемдесет процента от столичните улици, той се отнася крайно безотговорно към историческите забележителности на София и по негово разпореждане биват разрушени шест средновековни църкви със стенописи.

По ирония на съдбата или не, именно неговият дом, понастоящем обявен за културен паметник от местно значение, сега тъне в разруха. Мазилката се стели по прашния тротоар, a стените са покрити с графити. Стъклата на голяма част от прозорците са изпотрошени, а на мястото на някогашните декоративни елементи, сега надничат само голи тухли. Приближавайки тази къща, меланхолията, се усеща отдалече, дали от миризмата на мухъл, носеща се от каменните колони на оградата, или от вида на напуканите стени и вида на килнатия на една страна, олющен номер, а може би от трагичната история на някогашният й собственик..

Блясък в минало време

 Сблъсъкът ми със сградата, която ще ви представя днес, да си призная, бе напълно непредумишлен. В търсене на друг адрес на улица „Ангел Кънчев“, попаднах на тази богато орнаментирана къща, намираща се под номер 17-и. Предполагам е излишно да споменавам, че не се сдържах и се спрях да я разгледам и снимам, защото предвид състоянието в което се намира, не знам дали след време бих имала тази възможност.

Вероятно много от вас, минавайки покрай този дом, дори не са го забелязвали, предвид замърсената, олющена жълто-кафява мазилка, прикривайки го умело от хорските погледи като камуфлаж. Освен нея, обаче, къщата пленява със забележителни декоративни елементи, обсипани по цялата фасада. Силно впечатление правят също арковидните прозорци, рамкирани от гипсови орнаменти, а таванският, сякаш сам е издълбал сводът в скосеният покрив, търсейки местенце на което да се разположи. 

За мен обаче, акцентът на къщата си определено е ъглово разположеният заобленият еркер, завършващ с изящен парапет от ковано желязо. В тази връзка, вероятно подменена наскоро ограда също впечатлява с изкусна орнаментировка, идеално пасваща на автентичния стил на къщата.

Понастоящем сградата се намира в нетолкова блестящ вид, въпреки, че е все още обитаема. Някога къщата е принадлежала на М.Б. , както издават инициалите, резбовани на входната врата, а  сега на партерният й етаж се разполага частна художествена галерия. Силно се надявам в най-скоро време да бъдат взети мерки по възстановяването на фасадата й, преди да е станала негодна за реставрация поради заличаването на първоначалния й облик.

Къщата на Сирак Скитник

Възползвайки се от последните топли дни, предприех поредния „кръстоносен“ поход, този път из столичния квартал Лозенец в търсене на две легендарни къщи. Първата от тях ще ви представя днес, а другата ще отложа в близкото бъдеще с обещанието, че няма да се бавя много!

Истината е, че самата аз се вълнувах изключително от срещата с тази така прочута, емблематична къща, но за мое огромно огорчение представите ми драстично се разминаха с действителността.

Въпросната къща е приютявала не кого да е, а художника, поет,интелектуалец, журналист и не на последно място герой от Първата световна война Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник. Закътана в долната част на квартала, там, където започва гористия склон, на тихата и сякаш скрита от хорските погледи уличка „Борова гора“, този дом определено създава чувство на загадъчност, осамотеност и тъга. Дали за това допринесе и умерената облачност и запрашената улица поради строеж на нов недвижим имот в близост, но у мен се надигна силно чуство на безспокойство и дори страх. Проектираната от един от най-успешните наши архитекти от преди войната, Георги Овчаров, сградата е построена в неоготически стил с типичните за него, арковидни прозорци и малки червени тухлички. Имотът е бил отпуснат на някогашния му собственик като награда за героичното му участие във войната. Така тази всестранна,артистична личност, утвърдила се като един от най-видните междувоенни художници, председател на Съюза на дружествата на художниците, а по-късно и уредник в Българското национално радио, обитавала къщата до смъртта си през 1943 г.

След като ви разказах историята на къщата накратко, нека се върнем към разочарованието ми. Очаквайки да видя дом, описван като излязъл от страниците на някоя приказка, реалността се оказа не чак толкова „вълшебна“. Вземайки предвид факта, че е долепена до значително по-млада на възраст жилищна сграда и по този начин едната страна от фасадата й е заличена, тази сграда се нарежда до многото паметници на на столицата ни, намиращи се в критично състояние, оставени на произвола на съдбата и силата на собственото си саморазрушение. Разрушение не само на материалното, но и на духовното. Заличаване на още едно късче от нашата историческа памет и култура.

 Дали нещата трябва да седят така мисля, че можете да си отговорите и сами…